Ганя. Любимецът на аристокрацията ни. На недостижимата ни буржоазия. Без него те не могат, съществуването им е безсмислено. Те се нуждаят от него, както от себеподобните си, за да си четкат егото, взаимно да се вайкат за нещастието да си българин, за това колко лошо е да си такъв.
Седят по цял ден да описват какъв простак, необразован, далеч от цивилизацията, примитивен човек е. Срамуват се от българския флаг, за тях е по-модерно да си слагат чужди, тези, които са модни на момента. Срамуват се от носиите, срамуват се от песните, от танците, хорото, от героите, от православието, язвително сочат с пръст и търсят всяка дата, събитие и причина, за да почнат своето „доказване“. Вижте какви модерни атлантици сме, бе, алоу, Ганя.
Всяка година по едно също време се обаждат за Вапцаров. Едни и същи постове, с едно и също съдържание. С едни и същи термини. Всяка година едно и също. Колко голям комунист е бил. Нуждаят се от него, за да се докажат какви некомунисти са. На всяка дата пишат едно и също. Едни и същи постове за трети март, за 9-и май, за първи ноември, за абсолютно всичко, за което се сетите.
Прочете един от тях – и вече сте прочели всички. Толкова са еднакви.
Нуждаят се от Ганя, за да изпъкнат. За да се докажат колко много са се издигнали. Докато работят като чиновници, шофьори, второразрядни служители в чужбина. Докато запълват празнините. Срамуват се от кирилицата, но не пишат на езика на държавата, в която са. Щото не го знаят добре. Не пишат на английски, испански, френски или фламандски. А на български. С триста мъки. Щото в страните, в които са, никой няма да им обърне внимание, те са абсолютно никой там, незначителни бачкатори. Никой няма да чете напъните на интелектуалната им нищета. Но дойдат ли тук, леле, сякаш са се спуснали от небесата.
Ето за Олимпиадата. Стотици милиони изразиха погнусата си от откриването на олимпиадата, включително доста по-религиозните италианци, испанци, поляци, гърци, американци, латиноамериканци, ирландци, пък дори и по-малко религиозните скандинавци, британци, чехи, та чак и самите французи.
Но не, само Ганя е показал селянщината си, пищят нашита буржоа и го сочат вяло с пръст. Ганя е единственият в техните очи. Групово се събират и циврят колко прост е, колко не е разбрал красотата и величието на церемонията, колко далеч е от модерността. Раздират си немощните мозъчни клетки, за да опяват, че това е най-великата и гениална церемония в историята на вселената, как дори извънземните са й се възхищавали и как са сочели с пипало Ганя, най-низкия, най-необразованата форма на живот. Какъв „стейтмънт“ е било, велик „пърформанс“, сияещ „ачийвмънт“! Дружно скачат и терапевтично си лайкват взаимно постовете, вдигат триумфално ръце, като в някоя група за анонимни комплексари, в която си повдигат самочувствието, като дружно си повтарят колко са велики и какви нещастници са останалите.
А са просто едни подражатели, идолопоклонници. Подмазвачи. Мислят си, че като се прекланят и лижат подметки, така си приписват всички заслуги и постижения на Запада. Създават си виртуална вселена, в която те са богоизбрани, а Ганя трябва да се прекланя на „величието“ им. Те дори сами избирателно си го формулират, сами създават стереотипа по юнгиански, по свой образ, съдят го по себе си, т.е. – той е израз на техните комплекси, и го ползват, за да изтрият нищожното си съществуване.
Подражателите не създават нищо ново. Те копират лоши копия. И са жалки.
Това са ходещи алгоритми с еднакви параметри, еднакъв речник, еднакво мислене, сякаш една и съща програма ги е изплюла. Като такива, те постоянно ръсят едни и същи етикети, лепят едни и същи обвиняващи класификации. Всички, които не са като тях, са злите комунисти, Хитлер, Путин. По цял ден те се доказват, че не са комунисти, цялата вселена се върти около това да докажат колко много мразят Русия.
Ама знам само едни по-големи комунисти от тях. Родителите им.
Но ние си ги харесваме. Въпреки всичко, наши са си. Те са си просто производна, разклонение на Ганя. В него виждаме по-голям Ганя от самия Ганя, Ганя-турбо макс.
Ганя на стероиди.
……………………………………………………………………………………
Българският либерал е най-забавният експеримент във вселената.
Копира всичко, което види в Туитър (Екс) и реддит и го представя като негово гениално откритие. Туше. Финито. Отново е забил нож в гърба на горкия селянин „Ганя“. Отново е проявил аристократичната си жилка. Като копира и повтаря, подобно на папагал, неверните съждения на други като него, с липсващи части на мозъка и с познания на влакнести, цветни хвъркати.
Видял тезата, че сцената на откриването е била препратка към… към някой си Ян Херманс ван Бейлерт, но горките аристократи дори не могат да напишат името му на български – от страх да не сбъркат. Нито един не го е написал на български. Преписват го на латиница. Никой от тях не го е чувал. Нито неговото име, нито това на „френския арт-директор“.
Но ги величаят, както джихадисти се кланят на местния имам, който групово ги е обрязал.
Добре, нека го повторим за тях дума по дума. „The Feast of the Gods“ е известен мотив, по който са работили стотици, а и вероятно хиляди творци и художници. Стотици известни интерпретации. Най-известните нямат нищо общо с Тайната вечеря.
Но точно тази на Ян Херманс има препратка към нея. Както я има дори в „Тераса на нощно кафене“. Ако не вярвате, ходете проверете.
Те са намерили точно тази, вероятно от много малкото, с известна и очевадна препратка към Тайната вечеря. И крещят „няма препратки, беееее, Булгар“, не си разбрал, беее, я го четох в реддит, я съм изкуствовед-европеец, глей колко съм интелекчуъл, нищо не разбираш от туй яко французойско, класа, не като теб, бе, Булгар.
Впрочем, Feast of the Gоds е била възможност на авторите да нарисуват голотии и разврат с комерсиална цел, както можете да прочетете.
Знам, че и да се скъсаш да му обясняваш на родния либерал интелектуалец, той ще те гледа с типичния си телешки поглед и няма да схване пародията, която е. А и няма смисъл. Не ни остава нищо друго, освен да се забавляваме с тая сервилна порода копири.
Българският либерал не е прочел нищо. Видя ли нещо, написано от него, знам, че го е преписал. Той не смее да пръдне, камо ли да мисли, без да го е копирал от прилежно следваните „източници“. Невронната му мрежа с липсващи звена в мозъка е като менделеева таблица, сам можеш да си я попълниш, дори да е празна.