Направих си политическия тест, измерващ икономическите, дипломатически, граждански и обществени убеждения.
Никаква изненада – твърд центрист. Симпатизант на лявото, доколкото се бори за равни права и задължения на хора от всяка раса, етнос, пол, вероизповедание и сексуални предпочитания. Твърд радетел на икономическите стимули за малкия и среден бизнес, сериозен противник на всякакви социални програми, стимулиращи неработещи малцинства и групи, които паразитират на гърба на работещите, твърд противник на икономическата имиграция на „сирийски“ бежанци от Афганистан, Пакистан и Сомалия.
Мисля, че този тест е объркващ за България, където, за да си десен, е достатъчно да си русофоб. „Десните“ в България, кой знае защо, подкрепят политиката на безразборно приемане на икономически имигранти с всичките й бъдещи социални последици (което ги прави леви по западните стандарти), а левите мразят гейовете и чужденците.
Всъщност, аз като цяло си мисля, че понятията „ляво“ и „дясно“ са безнадеждно остарели, защото вече сме свидетели на съвсем друг тип противопоставяне, и то не е класовата борба на 19-20 век. Мисля, че навсякъде левите, десните и центристките партии отдавна са загубили естествените си профили, поради една много проста причина – всички те са политически структури, обслужващи корпоративните интереси на транснационалния капитал и неговата визия от последните десетина години за агресивно премоделиране на света.
Не знам каква е ултимативната цел зад тази визия, но амалгамирането или „задължителното метисизиране“ на Европа, по думите на Саркози още преди години, е в пълен ход. От няколко дни съм се заровила в прогресивните идейни течения на британски, немски, френски и шведски елити и ми иде да пищя. Многобройни организации с всякакъв профил, соушъл джъстис уориъри от всякакви разновидности, луди феминистки, призоваващи към изтреблението на белите мъже, инфантилни интелектуалци с плюшени мечета за имигрантите – сериозна част финансирани от могъщи НПО-та и поощрявани мълчаливо от стария политически мейнстрийм, бил той ляв или десен – всички те са се захванали да разкъсват тъканта на съвременното западно общество, да воюват със старите консервативни ценности като родина, национална принадлежност, семейство, и да унищожават последните остатъци от старите идентичности на културно, историческо и семейно ниво.
Идейният авангард на глобализацията, която освен икономически, има и демографски и културни измерения и задачи, по някакъв извратен начин е успяла да създаде цяла логическа структура, която набира жестока скорост на Запад и тотално ми спира тока, само като им чета мозъчните диарии:
1) Белите мъже християни са виновни за всички проблеми в историята на човечеството – колониализъм, войни и т.н. и затова сега трябва да си платят. Това, че ще трябва да плащат потомците им, които не са направили нищо, не вълнува никого. За всичко е виновен белият, хетеросексуален, работещ мъж, бил той атеист или християнин, който, поради самата си природа е биологично детерминиран бял расист;
2) За да изкупи вината си, Европа е длъжна да приеме и да се нагърби с отглеждането на огромен брой мюсюлмански имигранти, а бялата жена трябва да започне да ражда от тях.
3) Единственият избор пред Европа е clultural enrichment, мултикултурализъм, глобализация и приемане на исляма наравно с християнството.
Пълна дивотия. Самата Европа, така както се е оформила исторически, е едно от най-пъстрите и мултикултурни ъгълчета на планетата. Сума ти езици, национални култури, общности, религии – само теглете един диагонал от Сицилия до Финландия и вижте за какво невероятно разнообразие иде реч. Какъв cultural enrichment за бога? Или под cultural enrichment и мултикултурализъм се разбира единствено и само ислям? Ега ти тъпотията.
И така в Западна Европа ще се формира едно мълчаливо и крайно недоволно мнозинство, което ще си гласува за Брекзит (същото, което в САЩ социологията не го хвана и не можа да предвиди, че Тръмп ще спечели) и което медиите и носителите на експертиза ще ни внушават, че е плод на хибридната война.
И не се знае кога ще избухне.
<