Днес няколко души се опитаха да ме убедят, че получаването на грантове не означава липса на обективност.
Една дама написа следното: „Получавала съм грантове и съм изпълнявала ангажименти, защото споделям ценностите и намирам ангажиментите за полезни и важни. Не е съвпадение, а обединяване на усилия на хора с общи нагласи.“
Благодарих на дамата, че без да иска потвърждава тезата ми за „изпълняване на ангажименти“. При получен грант / хонорар / подкуп / взятка, ти си длъжен да изпълняваш ангажименти.
Може и да не вярваш в каузата и да го правиш само за пари. А може да „споделяш ценностите“, и парите да ти дават самочувствието, че си на прав път.
Но и в двата случая ТИ ИЗПЪЛНЯВАШ АНГАЖИМЕНТ.
И хората имат правото да имат едно наум за твоята обективност, колкото и да се тръшкаш, че наличието на фактура за получения грант гарантира кристален блясък на обективност и независимост на разсъжденията си.
Когато приемаш пари от чужда държава, ти се чувстваш морално задължен да защитаваш интересите и прокарваш политиките й, дори ако грантът е бил за надсвирване с гъдулка в Бачково.
А когато си медия или политическо лице, да размахваш аргумента “Ама аз кандидатствах за този грант и си го получих почтено” е позорно. Защото се опитваш да изместиш фокуса върху това, че грантът е прозрачен (за което никой не спори), вместо да коментираш факта, че оттук насетне твоето вдъхновение за експертизата и позицията ти ще се дължи на едни кинти.
Спомних си, че съм се вълнувала от този казус още преди 7 години. Воала:
Грантовете за изкуство, култура и туризъм са нещо великолепно. „Америка за България“ подкрепи по впечатляващ начин Музейко, множество джаз фестивали, оперни, балетни и театрални продукции. Мога само да съм благодарна за тези сериозни финансови стимули, без които нямаше да се случат някои от най-ярките и стойностни културни проекти в страната.
За съжаление, това върви ръка за ръка с подкрепата на проекти за „изграждане на гражданско общество“, които са повече от спорни.
Не за друго, а защото целят и водят до създаването на политически опитомена и послушна нова класа, най-вече сред средите на интелектуалците, която яростно ще защитава интересите на държавата, която им дава пари.
Разбира се, огромното предимство на „Америка за България“ е пълната прозрачност на раздадените грантове, за разлика от колегите им от аналогичната „Русия за България„, които вероятно раздават същите суми, само че в куфарчета.
Но независимо дали един грант е даден официално, „по проект„, или в куфарче под масата в сладкарницата на руското посолство, проблемът с хигиената остава. А аз имам сериозен проблем с моралната проституция. Имам сериозен етичен проблем с хората на хранилка към руското и американското посолство и подопечните им НПО-та, които получават пари не за изкуство и култура, а за политически проекти, маскирани като „гражданско общество„.
Когато стане ясно, че получаваш пари за позицията си, била тя правилна и достойна, ти унищожаваш смисъла и силата й. Жалко за всички политици, медии, журналисти, носители на експертиза и фейсбук звезди, приели грантове или рушвети, които ме убеждават, че може хем да са платени, хем „независими„.
Много ми се иска Америка и Русия да си строшат краката да дават пари за изкуство, култура и здравеопазване, а платеният политически и медиен слугинаж на коя да е чужда държава да се наказва с цялата строгост на закона.
Националното предателство си е национално предателство независимо дали е придружено или не от фактура с мокър печат.