Когато човек е болен, не е придирчив. Мятайки се в температура и давейки се в кашлица, той може да направи грешката и да изгледа дори съвременен немски филм. Не познавам друго време и друг случай, когато бих направила това – немското кино днес е слабо, безпомощно, трагично политизирано. Ляво политизирано. С една дума – едночасова скука с ултралеви лозунги. Лесно решени лесни проблеми, които не докосват дори по тангента истинските. Ако има изключения, те само потвърждават правилото, че подобни филми не си струва да бъдат гледани.
„Черният нацист“ /Der schwarze Nazi/ е филм-сатира на двамата братя Тилман Кьониг и Карл Фридрих Кьониг – каквото и да означава това. В смисъл – тези млади режисьори не са ми известни и мисля, че нищо не съм загубила с незнанието си.
Филмът разказва за един негър от Конго, който живее в Германия, има бяла приятелка, от която чака дете и е образован човек, запознат с немската литература, поезия и начин на мислене. Той живее в Лайпциг и трябва да получи скоро своя немски паспорт, но въпреки това често е обект на расова омраза и нападения от страна на радикали и неонацисти. Веднъж те го пребиват от бой, а в болницата конгоанецът претърпява преображение – навярно поради силното си мозъчно сътресение – и сам става нацист. Така след излизането си от нея, той се причислява към радикалната партия „Национални патриоти Изток“ /Nationalen Patrioten Ost (NPO)/ и се изживява като истински германец – дори повече от самите радикални германци в Лайпциг. Следват къде по-успешни, къде направо нескопосни, но пропити с евтина лява пропаганда сцени на живота му в партията. В края на филма неонацистите го пребиват отново и той си възвръща старата същност на негър. Обира касата на партията и подхвърля димка в колата на съпартийците си, в опит да ги задуши. Филмът завършва с лозунга колко тъпи са всъщност десните радикали.
Дотук нищо ново. Свикнали сме с плоскоземната немска глупост – независимо дали тя е дясна или лява. Не ни впечатляват щедро ръсените простащини от сцените им – обикновено левичарски поукрасени и марксистки напудрени, пълни с омраза към страната и десните партии. За това днес се плаща щедро от глобализма, яростен троцкизъм и перверзия разграждат западните общества, малцинства нареждат на мнозинства как да живеят и възпитават децата си, диктатурата на посредствеността е превзела някога цветущи и горди с миналото си държави. Към терористични организации като АНТИФА текат много от ограбените от народите пари, нищо чудно, че са им дали отново средства, за да направят и подобен изключително слаб филм. Артистите, разбира се, са членове на АНТИФА, че какви други да са!?
Казвам това като човек, който няма никакви лични причини да симпатизира на десните радикали. Преди малко повече от три десетилетия неонацисти подпалиха къщата, където живееха българските емигранти, и моят съпруг беше тежко ранен при опита си да я спаси. Години наред той страда от последиците на това нападение и никога не се възстанови напълно. Би следвало да симпатизирам на негъра с цялото си сърце и душа, но това не се случва. А не се случва, защото виждам какво става в Германия и Европа през последните десетилетия. И то ме плаши много повече от някакви глупави неонацисти.
Хората тук вече се давят в лява неомарксистка пропаганда. Импортират се милиони негри и араби, които издевателстват над местните мирни граждани, групово изнасилват жените им и вършат чудовищни масови престъпления. На този фон един откачил от побой негър изглежда като захарен сироп с лимонада. Посланията на филма са смехотворни. Е, той е правен през 2016 г. и не е успял да предвиди ставащото след това, но един истински режисьор би се замислил за бъдещето на света, в който живеем. Един талантлив режисьор, не двама жалки грантаджии с промити от лявата пропаганда мозъчета.
Лесно се правят днес леви филми в защита на една спорна и пагубна за всички нас неолиберална идеология. Защо тези новоизпечени „творци“ не направят например филм за престъпленията на АНТИФА, за зверствата на ислямистите, които щедро и с милиони се внасят тук от терористични държави!? Техните масови убийства се замитат под килима и на следващия ден по правило се организира АНТИФА демонстрация срещу десните. В защита на ислямизма и терора му. В подкрепа на убийците и „многоцветието“. Срещу Европа и европейците, срещу тяхното право на живот в национална държава.
Те, разбира се, никога няма да получат финансиране за подобен филм. Нещо повече – ще станат сами обект на АНТИФА терор и заплахи. Конюнктурното живуркане е за предпочитане, то не носи рискове, а само финансови облаги и лесна слава.
Това е един пореден акт на лявата пропаганда, който ми загуби час от живота. По-страшно е онова обаче, което погубва целия ни живот – но точно то ни предстои.