Kaкъв е урокът от Австрия, където националистическа партия печели и от Германия, където официално искат забраната на AfD, която има все по-възходящи резултати?
Това, което наричаме „демокрация“, е само една илюзия. Такава е имало в Атина, но не и в САЩ и Западна Европа. Това, което има в САЩ е централно наложен либерализъм с всичките му догми (масова миграция, ЛГБТ, деконструиране на всички местно национални, исторически и религиозни идентичности, и т.н.) – плюс илюзия за „демокрация“, при която имаме привидно състезание, но самата структура на състезанието не позволява алтернатива на либерализма.
Това е все едно да имаш футболен мач, състезание, но този мач да почва винаги при резултат 2:0 за единия отбор, със съдийска тройка, подкрепяща единия отбор и с няколко футболисти от другия отбор, които са подкупени и играят симулативно. На теория има мач, има „състезание“, на практика е невъзможно за другия отбор да победи.
Първият елемент на тази илюзия за демокрация е пълният контрол върху медиите, които да налагат изцяло либерална гледна точка върху населението. Този елемент беше достатъчен, за да гарантира либералния курс и победа за десетилетия наред.
Вторият елемент е „контролираната опозиция“. Голямата партия, която трябва да е опозиция и алтернатива на либералите, е на практика също либерална и промотира курс либерализъм, но на по-бавна скорост. Нещо такова бяха Републиканците преди Тръмп (което е и причината толкова много да го мразят – не заради някакви конкретни политики, а защото наложи идеята, че Републиканците могат да бъдат истинска, а не контролирана опозиция). Така може да се позволява на уж „нелиберална партия“ да печели, за да се подържа илюзията за „демокрация“, но генералният курс към либерализъм винаги да се запазва.
Третият елемент е постоянният импорт на чужденци от третия свят (мюсюлмани и африканци в Европа, и латиноси в Щатите), чиято демография гласува преобладаващо за либералите. Тук калкулацията е очевидна: мюсюлманите не са либерални, но имат силни племенни инстинкти и лоялности. Знаят, че либерални победи ще гарантират все повече сила и влияние в обществото на мюсюлманските диаспори и заради това гласуват стратегически за либералите.
Четвъртият елемент на илюзията е създаването на фалшиви „радикални“ и „антистатуквени“ политици. Това са такива, които, за разлика от „контролираната опозиция“, говорят остро против либерализма, за да могат да оберат все по-натрупващата се антистатуквена енергия в обществата. Но на дела те също си остават част от либералния консенсус. Примери за това са Мелони, Милеи в Аржентина и Фараж.
Петият елемент е обединението на всички други партии, включително и уж „големи врагове“ като либералите и комунистите, срещу нелибералната партия, която печели изборите. Тоя номер го виждаме редовно напоследък във Франция (обединяват се срещу Льо Пен), в Германия на регионалните избори (обединение срещу AfD), сега ще го видим в Австрия.
И последният елемент е този, който либерализмът е готов да използва само в краен случай. Когато нищо от гореизброените не помага и нелибералната партия печели състезанието, макар да има голям „хендикап“ срещу нея – тогава просто забраняват въпросната партия. Казват, че е „фашистка“, контролираният съд я забранява и продължават да си провеждат „избори“, но само с проверени играчи, които са част от либералния консенсус.
И след това ти обясняват как Путин, Ши, Асад и Ердоган са „диктатори“, а ние си имаме „демокрация“ и „избор“.