Уважаеми г-н Йоздемир,
всеки човек е продукт на своята среда. Опитът от годините ни учи да поставяме под съмнение гледните си точки посредством случващото се. Изглежда, че Вие, г-н Йоздемир, федерален министър на изхранването и земеделието, току-що сте имали това преживяване.
В гостуваща статия за FAZ Вие внезапно призовавате за решителна промяна в миграционната политика. Явно има нещо вярно в изречението „С възрастта идва мъдростта!“
Неотдавна подобни искания биха били деснорадикални във Вашите очи и следователно не можеха да се обсъждат. Но веднага щом Ви застигна съдбата дъщеря Ви да бъде малтретирана, мнението Ви се обърна на цели 180 градуса.
Добре дошли в реалния свят на обикновените граждани, г-н министър!
Какво ми дава право да Ви пиша такива редове? Казвам се Михаел Кират. Аз съм бащата на 17-годишната Ан-Мари, която беше убита в Брокщед на 25 януари 2023 г. Заедно с моята дъщеря загина в същия ден и нейният 19-годишен приятел Дани, след като един палестинец с отхвърлена молба за пребиваване в страната ни, многократно осъждан и „без гражданство“ намушка и двамата 38 пъти с нож в пътнически влак.
За разлика от Вашата дъщеря, скъпи г-н Йоздемир, нашата дъщеря вече не се прибира вкъщи! В нашия случай никой от Вашите съпартийци не се изказа по начина, по който Вие го правите сега за дъщеря си.
Напротив! Казаха ни, че трябва да се уверим, че убийството на дъщеря ни няма да бъде използвано от десни екстремисти! Получихме съобщение от един от Вашите коалиционни партньори, че съжалява, че „тези хора” са загинали.
„Тези хора“ бяха нашите деца, Ан-Мари и Дани! Тийнейджъри на 17 и 19 години, които се прибираха от училище. Двама млади хора, които имаха цял живот пред себе си.
Можете ли да си представите какво причинява подобно действие на потърпевшите? На нас като родители? На баби и дядовци, съученици, учители, приятели, съседи?
Ние никога няма да празнуваме дипломирането на нашите деца! Никога няма да ги поздравим за завършване на тяхното професионално обучение или студентство! Ние няма да присъстваме на сватбите им, нито ще посрещаме собствените си внуци. Никога повече няма да можем да прегърнем децата си и да им кажем, че ги обичаме!
Над 300 двойки родители, загубили децата си през последните пет години, се свързаха с мен. Това, което ни обединява, са пет ключови точки:
1. Винаги един и същ профил на извършителя
2. Винаги един и същи инструмент
3. Винаги едни и същи мотиви
4. Винаги почти един и същ ход на събитията
5. Винаги едни и същи фрази от отговорните политици след подобен акт
След убийствата на нашите деца ни казаха, че това са „трагични единични случаи“ и че никога не може да се гарантира 100% безопасност. Че не трябва да се генерализира и по този начин случаят да се предоставя в ръцете на десните радикали. И че ще се опитаме да вземем строги мерки срещу такива извършители.
Нищо повече не се е случило през последните няколко години.
„Само“ около 300 родители имаха смелостта да се свържат с мен и да ми разкажат за тази тъмна страница от живота им. Какъв е броят на неотчетените случаи на тези, които не са имали смелостта? Всички бяхме просто „изолирани случаи“, незначителни, неудобни, неприятни. Над 300 убити деца – и никакво недоволство от отговорните политици, дори и от Вас, г-н Йоздемир!
Сега говорите. Сега изведнъж Ви засяга лично, защото се отнася за дъщеря Ви. Ако бяхте осъзнали това по-рано и бяхте взели мерки, много от нашите деца можеше да са все още живи.
Дано никога не Ви се налага да преминавате през подобно преживяване! Най-добри пожелания
Михаел Кират, Елмсхорн