Публикувам тук един текст на авторка, която много ценя – с надеждата тя да няма нищо против. Особено се радвам, че пише на моя език и сме съгражданки.
Наталия Андреева
Замислих се за тезите, които аз и още няколко души сме защитавали през годините и заради които сме отнесли огромно количество хейт, храчки и клевети. Странна работа, времето доказва, че сме били прави за огромна част от тях, а за други чакаме да минат още няколко години. И то не защото ние сме много умни, а първо, защото четем много (е, не г-н Иво Инджев или г-н Илиян Василев), второ, защото отказваме да боравим с примитивните понятия „добро” и „зло”, когато говорим за световна геополитика, и трето, защото сме нормални, мислещи и независими хора, които не са продали душите си за грантове и хонорари.
Затова не беше трудно да коментираме обективно процесите в тяхната закономерна и глобална цялост, които останалите проспаха или пък коментират истерично и „на парче”. Айде да видим какво точно сме писали последните десетина години и защо не ни се налага да трием статуси или да правим хлъзгави лупинги. Ето няколко мои статуса, събрани на едно място:
НЕОЛИБЕРАЛИЗМЪТ
Ако преди стотина години прогресивните либерални сили са се борили за такива основополагащи неща като обществена солидарност, равни права и задължения на хора от всяка раса, етнос, пол, вероизповедание и сексуални предпочитания, то съвременните западни левичарски идеологии (наричащи се либерали / неолиберали/ прогресивисти) смело нагазиха в тресавището на глупостта. Ако старите леви имат сериозен принос към днешния лукс, който приемаме за даденост (справедливо възнаграждение, двудневни уикенди, осемчасов работен ден, двадесет дневни отпуски, безопасни условия на труд), то новите леви, старбъкс-айфон соушъл джъстис уориъри, вдъхновени от Маркузе, отдавна са теглили една на „работническата класа“ и са се насочили да „защитават“ съвсем други идеи и обществени групи. Ако левите в миналото са се борили за класова справедливост, то този дискурс вече е успешно подменен с идентичностния, а неолибералите започнаха да стимулират нови и нови паразитиращи маси от жертви.
Големият срив, голямата схизма в лявата идеология между Изтока и Запада настъпва на два етапа: след смъртта на Сталин, когато западната левица отрича социализма в Източния блок като „извращение на идеите на Ленин и Троцки”, и няколко години по-късно, когато контракултурата на 1960те се превръща в мейнстрийм култура, а лявата идеология е пренасочена от традиционната класова политика към политически коректния свят на полова, расова и сексуална политика. Електоратът в лицето на работническата класа е сменен със сърбащите лате метрополитни гласоподаватели и малцинствата. По този начин Маркузе подменя субектите на революцията – революционери се оказват не бедните и онеправдани работници, а чернокожите, жените и гейовете.
Потисници вече са не потомствените наследници на финансови империи от оня прословут 1%, а белият, хетеросексуален, работещ мъж. Работникът става буржоа. Бившата жертва е превърната в насилник. Огромната работническа класа е останала без зъби, юмруци и сърце. Но защо?
Как така работническата класа изведнъж става враг на новите леви?
Много просто – оказало се е, че работническата класа всъщност не оправдава очакванията за фундаментална и революционна промяна на обществото и изповядва консервативни ценности, което кара Маркузе да замени марксовия пролетариат с други революционери.
След като белите, работещи хетеро мъже заменят буржоазията в ролята на омразната потисническа класа, лявото се захваща и с жертвите. Създава се новата йерархична пирамида. Най-отгоре са вечните насилници – белите хетеро мъже, следвани от белите хетеро жени, следвани от белите гей мъже, следвани от белите гей жени, следвани от белите инвалиди, следвани от чернокожите хетеро мъже, чернокожите хетеро жени, чернокожите гей мъже, чернокожите гей жени, чернокожите инвалиди и мюсюлманите. Отляво имаме една трагикомична битка за това кой е по-по-най прецакан, и докато спорът дали чернокожият мъж гей инвалид е по-онеправдан от чернокожата здрава и хетеро, но грозна мюсюлманка се води на академично ниво (не се еб@в@м), то всички са съгласни, че белият хетеро мъж никога за нищо не може да е жертва. Един бял мъж на запад може да оцелее само чрез самобичуване и извинение за това, че е бял и хетеросексуален.
Какъв е профилът на либералите днес? Създаде се една прослойка от образовани и добре реализирани хора, които, въпреки безспорните си академични и професионални успехи, са тотално лишени от способност за критично и аналитично мислене. В мнозинството си те принадлежат към новия, модерен тип либерална интелигенция, разположила се в една удобна, модерна и готина идеологическа рамка. Лесно е да ги разпознаеш – те са вдъхновено отдадени на спасяването на планетата, правата на малцинствата, феминизма, metoo, отворените за бежанци граници – въобще, всички онези чистички, леко абстрактни, но ужасно хуманни ърбън каузички, които се изповядват от удобната позиция на потребителския комфорт.
Въпреки своите претенции за модерност, информираност и прогресивност, обаче, всъщност тези хора живеят в състояние на сериозна интелектуална дезориентация и „блоково мислене„. В главите им напълно спокойно съжителстват напълно изключващи се и дори враждебни в реалния свят идеи, като правата на мюсюлманите и правата на гей хората. Ако имаха критично мислене, щяха да знаят, че в повечето от страните, от които идват мюсюлмански имигранти, хомосексуализмът се наказва със смърт, а това означава, че няма как да подкрепят едновременно правата на гей хората и правата на мюсюлманите в Европа, защото по-голямата част от мюсюлманите искрено считат, че гей хората заслужават смърт. И понеже либералите използват емоционалния дискурс, като инструмент за въздействие, който напълно доминира над логиката и фактите, често се случва да катастрофират интелектуално в спор с опоненти.
Какво се случва с либералната прослойка в България? Тукашните неолиберали все още обитават осакатената парадигма на студената война и се борят с отдавна умрялото куче на комунизма, неподозирайки, че западът от консервативен, национален и десен, днес вече е либерален, глобален и ляв. И те няма как да се идентифицират като десни, щом подкрепят левите западни каузи като мултикултурализъм (бивш интернационализъм), интеграция (независимо от невъзможността на определени култури да се интегрират), глобализъм (отворени граници за икономически бежанци), миграция (дори незаконна), краен феминизъм (мъжът постепенно се превръща в насилник и враг), права на безчислените вече „потиснати“ малцинства (новият ърбан, мулти-култи пролетариат), толерантност (наложена чрез крайна нетолерантност към чуждото мнение по Маркузе), силно ограничаване на религията (най-вече християнството за сметка на промотиране на исляма), политическата коректност (изведена до такова извращение, че според статистиката вече фрапиращ брой жени са били оставени да умрат на улицата, защото мъжете са се страхували да им окажат първа помощ, за да не ги обвинят в сексуално посегателство), борба за спасяване на климата (предвождана от дете, което няма академичната подготовка по темата).
Друг въпрос е, че отворените наскоро засекретени досиета на бащите на днешната западна левица като Маркузе, показват, че са били кадри на службите. Аз по-добро доказателство за социален инженеринг на елитите не знам. Яхнаха, опитомиха и подмениха лявото, за да го унищожат. Днешната левица е проектирана, създадена и управлявана от онези, срещу които си мисли, че се бори, ето защо изостави темата за социалната несправедливост и се фокусира върху социалния и биологичен пол на легиони виктимизирани юзлеси. Каузата на днешната левица е подменена и заменена с беззъба шитня. Никой вече не гледа онзи 1%, който управлява повече от половината богатства в света, защото са втренчени в 72-та си пола и твърде заети да се правят на жертви. Новата левица е отдавна умрял пор и мирише на мърша.
Днешната левица, днешната неолиберална кауза за мен е отчайваща. Политиката на идентичността винаги е привлекателна, защото позволява човешката глупост и мързел да бъдат представени като продукт на потисничеството и историческата неправда. Личната отговорност е премахната от уравнението. Ето как милиони бели, работещи, консервативни, нормални хора в един момент се почувстваха зле, защото някак си се оказаха излишни, объркани и уплашени в новия глобален свят. И бяхме обявени за „фашисти” и „неудачници в любовта” от „журналисти” като г-жа Тодорова.
ФЕМИНИЗМЪТ
Феминизмът е любимото дете на неолиберализма. Изследователите разграничават 3 вълни – докато първата вълна е силно прогресивна и справедлива, защото се бори срещу социалното неравенство и дискриминационното отношение към жените, втората и особено третата вълна все по-явно се радикализират и открито се борят за привилегии, които според феминистките се полагат на жените, заради „вековното потъпкване на правата им“ от страна на мъжете. Първата вълна се свързва с движението на суфражетките, от английската дума suffrage – избирателно право. Движението им цели предоставяне на избирателни права на жените и се бори против дискриминацията им в политическия и икономическия живот. Началото е поставено в края на 19 век във Великобритания и САЩ. В Америка Уайоминг първи в света дава право на жените да гласуват и е наречен „щатът на равноправието”.
При първата вълна на феминизма фокусът е върху търсенето на формално равенство между мъжете и жените. Този феминизъм се основава на принципите на Просвещението, което включва и ново отношение към жената. Втората вълна възниква през 1949 и неин вдъхновител е „Вторият пол” на Симон дьо Бовоар. Апогеят на втората вълна е през 60те и 70те години на 20 век, с надигането на неомарксистките студентски движения на Запад, покровителствани от теоретиците на Франкфуртска школа (сред които е и Маркузе). Втората вълна на феминизма е пряко свързана с разчупването на традиционната ценностна система и общоприетия модел, базиран на християнските ценности и детерминираните роли на мъжа и жената. Целта ролите да се уеднаквят, което не може да бъде постигнато без събаряне на авторитета на мъжа в семейството и логично води до обявяване на патриархата за форма на потисничество. Третата вълна или модерният западен феминизъм демонстрира яростно опълчване срещу традиционните стълбове на обществото – семейството, бракът, биологичните и социални роли на мъжа и жената.
MeToo възниква през 2006 г. от правозащитничката Тарана Бърк като движение за разкриване на сексуални посегателства и подпомагане на жертвите. Целевата група са цветнокожите жени и тези с по-нисък социален статус. През октомври 2017 г. масова популярност на движението дават обвиненията срещу Харви Уейнстейн и неговите жертви. Десетки хиляди жени заявяват, че са били насилвани сексуално от мъже на властови позиции и са мълчали от страх. Постепенно, обаче, наяве започват да излизат случаи за откровени лъжи и клевети, с цел финансова облага. Самата основателка на MeТoo Тарана Бърк посочва, че движението е станало „неузнаваемо.“ Движението среща и свои яростни критици в лицето на Катрин Деньов, Фани Ардан и Брижит Бардо, които заговориха за умишлено оклеветяване на известни мъже.
БЕЖАНСКАТА КРИЗА И ТЕРОРИЗМЪТ
През 2010 Ангела Меркел заяви, че “опитите да се изгради мултикултурно общество се провалиха напълно”. Можем само да гадаем какво накара канцлера на Германия да промени коренно позицията си само 5 години по-късно и да отвори вратите си за огромни маси непроверени хора, от които едва 11% бежанци от Сирия, застрашавайки Европа с евентуални сериозни икономически, финансови и социални последици. Тук проблемите са два:
1) Мигрантите, акумулирани от Европа, преди години и сега, с идеята да ги приобщи към универсалните си ценности, в по-голямата си част не се приобщиха, и в резултат имаме капсуловани малцинства, консумиращи с радост благата на западната цивилизация, но не приемащи културата й. Тоест, имаме няколко милиона неинтегрирани мигранти второ-трето поколение, стотици от които са готови да убиват европейци-християни въпреки факта, че те самите са родени и израснали в Европа. От друга страна имаме няколко милиона мигранти първо поколение, току що дошли в Европа от страни, в които християнството се наказва със смърт, а жената е малко над кокошката, но доста под кравата в социалната йерархия.
Страни, в които имамът твърди, че жената има четвърт мозък и където жената е убивана с камъни, ако излезе незабулена. Общото между едните и другите е религията, която изповядват, която в най-радикалната си форма се характеризира с абсолютна нетърпимост към християнството. Родните любители на фейк статистиката кой знае защо триумфално крещят ‘терористите са местни’, а кокошите им мозъци не схващат същността на проблема – добре бе, местни са, ама не се чувстват местни, чувстват се преди всичко мюсюлмани, а не европейци. Не приемат историята ти, културата ти, обичаите ти, навиците ти, считат ги за аморални и презрени от Бога, на който те се кланят, и в името на който убиват. Тоест, хем не можеш и не знаеш как да интегрираш милиони мюсюлмани, хем се досамозаливаш (досамоубиваш) с още няколко милиона, като допълнително усложняваш и без това нерешените си половинвековни проблеми.
2) Според Координаторът на ЕС за борба с тероризма Жил де Керхов „по последни данни 50 000 ислямисти са влезли в Европа под прикритието на мигранти”. Петдесет хиляди ислямисти. Повтарям – петдесет хиляди ислямисти. Весели времена идват, а?
А помните ли розовоплюшената истерия на либералите у нас и по света за „клетите бежанци”? А как малцината, говорещи за опасността, бяхме оплюти?
Аз помня.
САЩ И НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД
За тези си позиции съм отнесла най-много хейт, което е неразбираемо, понеже възгледите ми са сформирани изцяло под влиянието на Бжежински, който, както се оказва, не греши често. Преди няколко години, в една забележителна реч пред американския естаблишмънт, той очерта 5 основни точки, по които ще се движи светът:
1) Америка не може да остане единствена свръхсила, която да моделира останалия свят;
2) Америка ще бъде принудена да се оттегли и да се реформира;
3) Светът престава да е еднополярен;
4) В света няма сила, която да застане на мястото на Америка, а Европа поради ред причини няма потенциала за голям политически играч;
5) Многополярният свят ще бъде много по-напрегнат и опасен и ето защо, ще се наложи, в името на поддържането на някаква стабилност, Америка да си сътрудничи с новите играчи на терена.
Обама не обърна никакво внимание на предупреждението на Бжежински. Тръмп е слушал доста по-внимателно.
ТРЪМП
Оставям настрана с презрение неолибералната истерия от последните 3 години, чийто гвоздей в програмата доскоро беше, че Тръмп е назначен лично от Путин, че Тръмп пие урина от руски проститутки, че Тръмп е олигофрен, който ще унищожи велика Америка. Три години по-късно шансовете Тръмп да вземе втори мандат са изключително сериозни, а неолибералните палячовци започнаха да обръщат палачинката. Достатъчно е да хвърлиш един поглед в мейнстрийма, за да видиш, че Барак Обама вече е обявен за „популист, който не остави нищо след себе си”, че „Обама не наказа нито един от банкерите, предизвикали хаоса“ и че „Обама само заби последния пирон в ковчега на една недееспособна политика„. От друга страна същите медии започнаха да признават с половин уста, че „Тръмп се бори за справедливост за американците“, „при Тръмп заетостта расте“ и „при Тръмп икономиката е в подем“.
Който е чел предизборната програма на Тръмп, знае, че той направи силна заявка не само по отношение на икономиката на САЩ (за две години – стотици хиляди нови работни места, Dow Jones достигна най-високата си точка ever), но и 3 важни геополитически линии:
1) Спря финансирането на „Арабската пролет” и всички видове либерални движения на Мюсюлмански братя в ислямския свят;
2) Протекционизъм за Израел – вие може и да не знаете, но аз помня как израелските медии обвиняваха Обама, че е изоставил Израел, както и новата про-Тръмп политика на Израел днес;
3) Възпиране на Китай и китайската експанзия.
КИТАЙ И КИТАЙСКИЯТ BELT AND ROAD
Китайският “Belt and Road” е не просто трасе, а масивна инвестиционна програма за Азия, която, освен инфраструктура, изгражда и икономически отрасли, строи заводи, отваря милиони, милиони, милиони работни места. Китай бавно и сигурно от „мизерното магазинче за един лев” на света се превръща в икономически колос, което ще бъде и най-голямото предизвикателство пред Тръмп. Само преди месеци Китай и Иран подписаха договор за половин трилион долара. Китай твърдо стъпи в Иран (въпреки враждебната си политика към мюсюлманите в самия Китай), по простата причина, че Иран е много важен чисто географски, защото не може да бъде заобиколен.
Ето как китайската икономическа експанзия стъпва върху Иран и иранския политически терен (Ирак и донякъде Сирия). Нека не забравяме, че само преди 4-5 месеца иракският министър председател Адел Абдул Махди отиде в Китай, за да подпише сума ти меморандуми за бъдещи проекти. След изтеглянето си от Сирия, на Тръмп му остава една точка в Близкия изток, откъдето може да действа срещу Китай и шиитската дъга, и това е Ирак. Четох много интересни мнения на израелски анализатори, че ако Тръмп все пак не успее да се задържи в Ирак, то Израел ще се обърне към Русия с предложение да влезе в Ирак, за да балансира влиянието на шиитите и Китай. Ще видим, но е ужасно интересно всичко, което се случва.
РУСИЯ НА ПУТИН
Путин пое кенефа, наречен ‘Елцинова Русия’, и от разпасана беззаконна джунгла, функционираща единствено като бензиноколонка, започна бавно да превръща тоя кенеф в нещо като държава. Разбира се, има още много сол да се изяде, докато Русия стане правова държава, а корупцията по високите и ниските етажи поне малко да бъде озаптена. Вероятно ние няма да сме живи, когато това се случи. Въпреки огромните си ресурси, руската икономика е далеч от модернизирана, а Путин има да решава не само текущи вътрешноикономически и външни геополитически проблеми, но и да наваксва значително историческо изоставане.
В международен план, обаче, Русия взе, че се върна на международната сцена, за ужас на мнозина. Крим се оказа най-голямата пробойна в политиката на Путин. Реално Западът създаде прецедент в международното право с Косово, a Путин се възползва ловко от прецедента и го повтори, като по този начин допълнително го утвърди в международната практика. Това е и дупката в неговата логика, защото Путин винаги е твърдял, че единствено международното право трябва да е в основата на международните отношения. Подобни действия, както на американци, така и на руснаци, са в ущърб на малки и слаби страни като България. След тези два големи прецедента, Косово и Крим, вече няма никаква гаранция, че други страни няма да се възползват от тях, една ердоганова Турция, например.
Отношението на Запада към Русия едва ли ще се промени – както написа Бжежински още 1998 в ‘Голямата шахматна дъска‘ – Русия е геополитическо образувание, което е прекалено голямо, прекалено силно и с прекалено много ресурси, ето защо в последните двеста години, след края на наполеоновите войни, една от големите цели е веднъж завинаги то да бъде приключено. Независимо как се казва – Руска империя, Съветски съюз или Руска федерация – във всичките си превъплъщения, независимо от идеологията и политическата система, Русия е голяма, страшна и неконтролируема. В същото време, Русия изигра чудна роля в Сирия, като унищожи огромна част от радикализираните ислямисти. Целта на Русия с намесата в Сирия – първо, да запази единствената си стратегическа военноморска база извън Русия, и второ, да ликвидира над 10 000 рускоговорящи джихадисти, преди да са се завърнали по републиките.
ТУРЦИЯ НА ЕРДОГАН
За последните 10 години Ердоган крачка по крачка демонтира цялостния модел, завещан от Ататюрк, базиращ се на секуларизъм и турски национализъм, и го замени със старата османска имперска идея, като предяви претенции за политическо и икономическо влияние върху същите територии, върху които някога е властвала империята. Ердоган е умен, безкрайно гъвкав политик, който може да влезе във всякакви временни съюзи, докато методично и безмилостно постига целите си. Политическият елит на България проспа всички процеси в Турция през последните 10 години и дори се опита да инициира няколко нечувани глупости: възлагане на Турция да пази небето ни; създаване на обща флотилия с Турция срещу Русия и нещо, което аз считам за тежко национално предателство – представянето на книгата на Давутоглу ‘Стратегическа дълбочина’ под аплодисментите на депутати и журналисти, в които има следните забележителни цитати:
“Мюсюлманските малцинства са фундаментът на политическото влияние на Турция на Балканите. Турция трябва непрекъснато да се стреми към получаването на гаранции, които ще й предоставят правото на намеса по въпросите на мюсюлманските малцинства на Балканите”.
Прелестно. И единственият човек, който вдигна вой до бога, бях аз, докато охранените журналистки пишеха, че са ‘спокойни с надежден и стабилен съсед като Ердоган’. От своя страна, щедрите грантове от НПО-та вдъхновиха немалък брой експерти да се упражняват с болезнената, не чак толкова далечна история на изстрадала България.
ВОЙНАТА В СИРИЯ
Писала съм милиарди пъти – касапницата в Сирия е всичко друго, но не и освободително движение на смели демократи срещу кървав тиранин. Войната в Сирия започна заради една мръсна кауза – катарската газова тръба с маршрут Катар – Саудитска Арабия – Йордания – Сирия, и доведе до зловещо етно-религиозно прочистване на населението на най-толерантната мюсюлманска държава, в която християнските празници се почитаха наравно с мюсюлманските. Спонсори на Ислямска държава и многобройните ислямистки групировки, брандирани като ‘умерени демократи’, а реално прокарващи мръсни геополитически интереси и радикален ислямизъм, бяха чаршафените монархии от залива, а реалният брой на ‘умерената опозиция’ в Сирия, по думите на американския генерал Остин, се състоеше ‘от 4-5 души’. Все повече хора признават, че Башар Асад беше умишлено демонизиран чрез смазваща пропаганда, а западът е бил ‘ужасяващо некомпетентен’ да се справи със сирийската криза. Е, местният неолиберален планктон нарече освобождаването от Ислямска държава „злокобна трагедия”, но кой пък е казал, че трябва да имаме високи очаквания към него.
Хайде да видим и използването на химическото оръжие в Сирия. Хронология:
– 19 март, 2013. За първи път се използва химическо оръжие в градчето Хан Ал-Асал, област Алепо, срещу войници от Сирийската арабска армия. Ал-Джазира пищят, че Асад е използвал химическо оръжие… срещу собствената си армия. Официалният представител на Сирия в ООН Башар Джаафари поисква от генералния секретар на ООН Бан-Ки Мун официално разследване. Главен прокурор в ООН Карла дел Понте е назначена да разследва случая. Изкарва доклад, в който сочи бунтовниците като най-вероятни извършители на това деяние. На другия ден е УВОЛНЕНА. ООН пък се оправдава, че това е били само предварителни резултати, а не окончателни, защото липсвали данни. Джаафари и Сирия искат разследване на място.
– 20 август, 2013. След цели пет месеца, което е твърде късно за такова разследване, най-сетне специализиран екип на ООН с ръководител шведа Селстрьом пристига в Дамаск. Докато делегацията е в хотел в Сирия, в същия ден Барак Обама прави изявлението за налагането на прословутата „червена линия“ и използването на химическо оръжие, което могло да доведе до намеса на САЩ в конфликта.
– 21 август, 2013. Използване на химическо оръжие в Гута, област Дамаск, на втория ден след посещението на делегацията. Делегацията заключава, че е използван зарин и обвинява сирийското правителство без конкретни доказателства. САЩ, Израел, Турция, С. Арабия, Франция и Великобритания – всички дружно твърдят, че Асад е използвал химическо оръжие. Въпреки че независими разследвания, като това на Масачузетския университет, показват, че няма как от позициите на Сирийската армия да бъде изстреляно такова оръжие, тъй като разстоянието е прекалено голямо (над 2 км), медиите продължават да сеят тази пропаганда, обвинявайки сирийското правителство.
– 2019 – 2020 – излиза информация от независими анализатори, публикувано в Уикилийкс и някои медии, че химическите атаки са „фейк”, а данните за тях – манипулирани.
БРЕКЗИТ
Презрително подминавам и платените „анализи” в титанични медии като „Терминал 3”, че „Брекзит е резултат от това, че британците подцениха мощта на кресливата пропаганда и хибридната война”. Въобще, хибридната война стана чудесно извинение за всеки, който грам не вдява от политика. Малцина разбраха мащабите на сблъсъка и сериозните процеси, за които имаме индикации отдавна, и които бяха хроника на тази донякъде предизвестена смърт, и затова лъчезарната глупост се лееше напоително през последните години. И не чухме нито дума за вината на самата европейска бюрокрация, която приватизира идеята за съюз на нациите и неусетно я превърна в съюз на транснационалните елити, нито за пагубната политика на либералните правителства, която настрои милиони здравомислещи хора и ги тикна в редиците на крайнодесните националисти.
Британците напускат ЕС поради няколко причини: икономика (социалният и икономически профил на leave voters), суверенитет (бежанската криза като заплаха за националния суверенитет на Великобритания), политически елитизъм (Брекзит като жесток вот на недоверие към глобалните политически елити, които така и не си върнаха легитимността след краха от 2008). Брекзит е много лоша новина за нас, но ако Европа откаже да поеме собствената си вина за него, значи наистина сме адски зле и си заслужаваме последствията.
Едно е ясно – Брекзит създава прецедент, който няма да остане без последствия. И най-важното, в идеологически план Евросъюзът беше витрина, образец, към който всички се стремяха. Вече всичко е различно, просто защото първият недоволен си тръгна.
Ето това твърдя последните 10 години. И нямам ни една причина да се срамувам от позицията си.