След либерално-маркузианското активно мероприятие ми стана ясно, че единствената причина то да се провежда и лансира е неистовата омраза към „традиционното семейство“ или казано по-ясно, към семейството. То не трябва да съществува. И за нищо друго не иде реч и тези хора, които в качеството си на хомосексуални, си мислят, че някой се е загрижил за техните „права“, са просто едни наивници, употребени наивници.
И ако някой има съмнение, просто да седне и да си помисли как пък така се случи, че същите, които ровиха и риха, но убедиха мъжете и жените, че няма нищо лошо да живеят без брак и да раждат деца, до такава степен, че повече от половината от децата днес са родени извън брак, днес са в челните редици за легализиране на гей браковете. Що не подскачате има няма 40 години за правото на унаследяване на живеещите във „фактическо съжителство“ (какъв гнусен термин).
Значи целта е разрушаване на извечната връзка между мъжа и жената и всичко, което тази връзка, декларирана пред Бога и пред хората, повелява. Апропо, първа грижа на марксизма и последвалите извратени социални експерименти. Така, някак естествено се наложи, че при неудача, здравословна или някаква на единия от съпрузите, другият просто си събира партакешите и се спасява поединично.
Така се наложи, щото нали сите жени сме феминистки, че и децата са си женска работа, и сеячът си обира партакешите, и ги храни, който ги е родил; така, някак си и прелюбодейците станаха герои, застарелите пичаги с кинти естествено натирват дъртите крави и достигаме до еманацията, простете, застарелият комплексар да бъде аплодиран, когато се размножи отново, след като заедно със „старата“, неможеща да ражда вече, са загубили дете.
А може би най-много пречи онази, християнската идея, че това, което Бог е съединил, никой не може да раздели, включително и нормата, че сексът се практикува, единствено и само за да бъдат заченати деца. Та днес чета следните внушения. Традиционното семейство било от агресивен простак, който пука рАкия и бие жената и детето, или другото прозрение на един „десен“, че мъжът, който е имал честта, пред Бога и пред хората да заяви, че има намерение да прекара остатъка от живота си с точно тази жена, докато се грижи за нея и децата им, и че това е нормата и няма да приеме друга, е импотентен мекопишковец, комплексиран от малките си доходи.
Но най-гнусничък беше един преразказ на Истанбулския пасквил, който настояваше, че вече не било актуално съпружието ерго двама души, впрегнати в едно рало да влачат заедно хомота щото е по-лесно, по-несамотно и най-важното по-вдъхновяващо да се гърбиш и теглиш не за себе си, а за хората, които обичаш. Ами хайде тогава и аз да го кажа на глас, щото стига куртоазия. Гроздето е кисело, нещастни хора. Нормата е тази, мъжът и жената да се вземат, пред Бога и пред хората, в добро и лошо, в радост и в болка, в богатство и бедност, докато смъртта ги раздели; а това, че вие не може да я постигнете, не е повод да обявим патологията за такава.