От три дни следя кулминацията на един огромен скандал във Великобритания, който се развива от месеци. Става дума за следното: на 23 август 2020, целият борд на най-голямата ислямска благотворителна организация в Oбединеното кралство – Islamic Relief Worldwide, беше принуден да подаде оставка, след като стана ясно, че новият председател Almoutaz Tayara е демонстрирал антисемитизъм и е възхвалявал терористични организации. Не им върви на Islamic Relief Worldwide, наистина не им върви, като се има предвид, че старият им председател беше освободен едва преди месец – за какво? Познахте. За антисемитизъм и възхваляване на терористични организации.
В своите публикации в социалните мрежи той е наричал евреите „внуци на маймуни и свине“, египетския президент Сиси – „ционистки сводник“ и „ционистка свиня“, а бойците на Хамас „велики мъже, биещи се за свещената кауза на Мюсюлмански братя“. Защо скандалът е толкова голям? Защото базираната във Великобритания, Бирмингам, Islamic Relief Worldwide е не само най-голямата ислямска благотворителна организация в Обединеното кралство, но и една от най-големите в света. Тя е изключително могъща и уважавана, притежава представителства в 50 страни, оперира със стотици милиони долари, има консултативен статут към Икономическия и Социален Съвет на ООН, партнира си с Европейската комисия, Червения кръст, Червения полумесец и множество други световни организации, както и с голям брой неправителствени организации.
На фона на цялото това могъщество и блясък, възмущението и изненадата във Великобритания са големи. Аз обаче се чудя, дали британците изобщо имат основание да бъдат изненадани. Само преди година Islamic Relief Worldwide се забърка в подобен скандал в Германия. Тогава германското правителство заявява, че германският клон на организацията (Islamic Relief Deutschland), както и централата ѝ във Великобритания имат „сериозни връзки“ с Мюсюлмански братя или със свързани с тях организации. Колко голяма би трябвало да бъде изненадата в Обединеното кралство в този случай? Особено, ако се върнем още по-назад във времето.
През 2014 година Израел забранява дейността на Islamic Relief Worldwide на Западния бряг заради връзки с Мюсюлмански братя, а по-късно през същата година ОАЕ ги обявяват за терористична организация, отново поради същата причина. Не знам вие какво виждате, но аз виждам това: 2014 – Мюсюлмански братя; 2019 – Мюсюлмански братя; 2020 – Мюсюлмански братя. Оставяйки настрана разни незначителни подробности от типа, че Islamic Relief Worldwide получава финансиране дори от ООН, а в конкретните случаи и от британските и германските данъкоплатци, пред мен възникват поне два въпроса.
Първо, възможно ли е европейските правителства и служби за сигурност да не забелязват връзките на тази организация с Мюсюлмански братя? Значи, установяваш, че могъща и изключително богата огранизация възхвалява терористи, след което нейният председател „дълбоко засрамен“ изтрива постовете си в социалните мрежи и вече няма проблем? Някакъв борд подал оставка – и толкова? Германското правителство отправя гръмки обвинения, но не се предприемат никакви други действия? Или либерално-глобалистките елити на континента съзнателно допускат всичко това?
Вторият въпрос е по-интересен: По какъв начин Islamic Relief Worldwide се вписва в либералния, мултикултурен пейзаж на западния свят, или по-просто казано – как взаимодейства със споменатите по-горе други НПО. Веднага попадам на хвалебствен материал за организацията от Open Democracy (аналогът на Отворено общество в САЩ), а след това и на списък с проекти финансирани от господин Сорос, които включват не само Islamic Relief Worldwide, но и други организации, свързани с Мюсюлмански братя. И тук вече се оказвам на брега на огромен океан от информация за дейността на Братята в западния свят. И вече не става дума за една структура (Islamic Relief Worldwide), а за сложна екосистема от различни по дейност организации, които на пръв поглед нямат връзки помежду си. Но така изглеждат всички модерни „мрежови организации“ – без видим център и йерархия.
Количеството на материалите по темата е наистина значително и изглежда, че Мюсюлмански братя са се разположили нашироко и много удобно на Запад. Нека напомня и кои бяха братята. Мюсюлмански Братя е най-старата и най-голямата ислямска политическа организация в световен мащаб. Основана е през 1928 г. от Хасан ал-Банна в Египет, а лозунгът й е „Ислямът е решението”. Статутът на организацията е полулегален навсякъде, а тя се финансира от изключително богати членове от целия свят. Към днешна дата организацията се е накичила с призиви за „толерантност, мир и любов”, но зад лустросана фасада реалността е друга. Движението е забранено в редица страни и обявено за терористична организация. Лозунгът на „Мюсюлманско братство“ „Ислямът е решението“ не е променян от самото създаване на организацията, като е добавено мотото:
„Аллах е нашата цел, Коранът е нашата конституция, Пророкът е нашият лидер, Джихадът е нашият път и смъртта в името на Аллах е нашата цел!“.
Когато се говори за представителите на Мюсюлмански братя в европейски и американски контекст, трябва да се имат предвид няколко неща. Това не са някакви брадати диваци, те само използват за целите си брадати диваци. Говорим за добре облечени и добре образовани активисти с научни степени от Оксфорд и Харвард, в повечето случаи второ-трето поколение мигранти, които отдавна са инкорпорирани в прогресисткия мулти-култи интелектуален и политически елит.
Спомнете си за Линда Сарсур и Илхан Омар. Много от тях са дори университетски преподаватели. Нещо типично за техните структури – не винаги пряко може да бъде забелязана организацията майка. Те са се снабдили с огромен шлейф от организации спътници с различен профил, от типа на благотворителни организации, културно-просветни организации, които дори не изглеждат свързани помежду си. И именно на този нов интелектуален елит е възложена задачата да „нормализира“ исляма по две основни линии.
От една страна, да го популяризира на западняците в подходящ контекст – религия на мира, културни традиции и дрън, дрън. И от друга страна, което е особено важно – да промени и да „модернизира“ или като щете да „цивилизова” исляма, за да го направи по-приемлив за западното общество.
Темата за конвергенцията между исляма и либерализма е изключително тежка. Вероятно за човек, неизкушен от тая тема, се струва налудничаво, дори на ръба на конспирацията, някой да твърди, че либералните правителства насърчават исляма в Европа. Ще остане изненадан да прочете официални материали, че Джордж Сорос и други застъпници на глобализма наливат гигантски пари в ислямски организации и каузи. Ама те доказателствата са тук – публикувани редовно през годините в официални документи и медии. Само вижте приложените линкове, които събирам от години.
Нека го кажа така – ислямът е политическа доктрина от създаването си, с коренно различен от християнския мироглед и философия, и поради тази причина той може да е полезен на социалните инженери. Той налага колективистка философия и практика, и се пресича успешно с глобалистко-либералната колективистка проповед. Казано просто – една от целите на социалния инженеринг е да бъдат заличени постепенно индивидуалните права, и изобщо индивидуалният светоглед, в името на подчинението на индивида на „нуждите“ на общността. Индивидът в ислямското общество винаги е доминиран от нормите. Ако разгърнем още малко тази идея, можем дори да кажем, че в мюсюлманското общество индивидът се самоконтролира до такава степен, че вероятността да се роди революционер, е изключително пренебрежимо малка, сравнена с едно християнско общество. А какво по-добро за едно глобално общество, парализирано от цензура и контрол?
https://www.thetimes.co.uk/article/entire-board-resigns-at-muslim-charity-tnktpgb2g