Помните ли, че имаше такъв роман със заглавие ‘Реквием за една мръсница„, написан от един придворен писател много преди 1989 г.? Тези, които тогава бяха прочели „Винету“ и „Оцеола“, неминуемо стигаха и до него и продължаваха да четат и до днес. Заради това могат да пишат свободно, да анализират и да коментират безпристрастно какво се случва в момента в България!
Да, аз съм враг на народа, и останалите, които сме чели тези книги, сме врагове на народа. Не бяхме такива допреди два месеца. Срещахме се с най-различни хора, пиехме си питиетата и си говорехме като бели хора. Докато не се появи Че Гобара от Славяново и не размаха ротфронтовско юмруче. Стисна тънки устнички и просъска „Мутри вън“, или по скоро „Народните врагове вън“, също като оня митичен агент от едно още по-митично болшевишко стихотворение! Оттогава аз и още много пишещи братя станахме врагове на народа. Сигналът бе даден и ръкавицата хвърлена – веднага изпъплиха трите влъхви и получиха заглавие като от американски екшън „Отровното трио“.
Спорен е въпросът дали само произвеждат политическа отрова, дали са отровени или са подготвени отдавна да ни отровят живота. Факт е обаче, че те върнаха понятието „враг на народа“, отдавна забравено и захвърлено на бунището на историята. Та тези, с които доскоро си хортувахме благо, изведнъж вдигнаха и те юмручета и почнаха да громят всичко живо, дето е чело „Винету“: доле Чоко, доле Боко, доле Парламенто, доле Прокуроро, доле Винету и Оцеола, доле Монтеки и Капулети, доле Метрото и поповете, ваШта мама, у бре-де бре и т.н. Към тях се донадиха и едни сополанковци, дето най-разбират от четене на инструкции на айфони, кас“тофони, грам“фони и мазна чалга. Тези последните разбраха, че трябва да прочетат „Винету“ и „Оцеола“, и като повикаха малце, вдигнаха гълъбите.
Най-правоверните и най-силно врякащи чегобарци още маат морни кълки по желтите павета и сека вечер се сбират пред двореца на царя от Славяново. Понеже ние пишещите и разбиращите какво се случва не им влизаме в болшевишката матрица, бяхме наречени врагове на народа (разбирай народа от желтите павета – башибозука на султана от Славяново). Аз съм враг на народа – правоверният башибозук всеки ден ме заплашва, разстрелва, пребива, беси и коли, пали ми къщата и колата, записва ме в списъци на народните врагове, тези, с които си пиехме питието, вече не се обаждат, защото не сложих будьоновка и не виках с тях до прегракване.
Сега си пия кафето сам, пиша и правя моите анализи, наслаждавам се на птичките и тревичките и чакам кога ще се установи и легитимира новата власт и ще построят бесилките за народните врагове. Представям си как в 5 часа сутринта идва УАЗ-ката на новото ДС и ме закарва в някое подземие за разпит. И си мисля за един Реквием за врага на народа. Тъжна и протяжна класическа музика не ми се връзва, аз съм позитивен и весел човек, но все пак музиката трябва да е като за умиране. Затова ще помоля тези, които ще ми ритнат столчето, да ми пуснат една прекрасна българска песен „Тежка беше мойта младост, докторе“!
Засега чао, ще се сбогуваме когато дойдат на власт новите правоверни!
Венсеремос, Ротфронт, Хайл Радефф!
Дедо Вальо
Варна, 08.09.2020 г.