Ирини Зикидис – „П“ КАТО … ПАРИ

Имам няколко въпроса към авторите на детската книжка „В като вагина„, финансирана от Български хелзинкски комитет и Български фонд за жените /Bulgarian Fund for Women/:

1) Има ли научни доказателства за твърденията, върху които вие смело стъпвате, представяйки ги за неоспорими факти: че не е задължително биологичният пол да съвпада с идентичностния? Моля за официална медицинска литература по темата, особено във връзка с главата „Кой менструира„, където се твърди, че човек без матка и менструация също може да бъде жена, стига да поиска да бъде такава;

2) В глава „Феминизъм“ вие цитирате данни на ООН, според които „В света по-малко от 60% от момичетата завършват начално учлище“; „Всяка трета жена е преживяла насилие“, и „Над 750 милиона жени са били омъжени преди 18-тия си рожден ден„;

Аз също съм чела внимателно доклада на ООН и мога да бъда доста конкретна със статистиката: „В географско отношение Африка и двете Америки са регионите, в които жените са най-застрашени от убийство от интимен партньор или член на семейство. В Африка съотношението на жертвите на всеки 100 000 жени е 3.1, в Америка 1.6, в Океания 1.3, в Азия 0.9. Най-нисък е процентът в Европа, с 0.7 жертви на всеки 100 000 жени.“

Повтарям – Европа е посочена като най-безопасното място за жените в света. А европейските страни с рязко увеличено насилие спрямо жените през последните години, любопитно съвпадат със страните с най-големи мюсюлмански малцинства. В тази връзка, каква е вашата позиция за обезправената роля на жената в редица мюсюлмански страни, предвид факта, че на страниците на книгата ви навсякъде е показана забрадена жена, очевидно мюсюлманка? Как бихте коментирали следните изключително тревожни тенденции:

– В консервативните мюсюлмански страни и региони на планетата, където все още се практикува ‘убийство на честта‘, и където баща, брат или мъж може да заколи жената в семейството, само за това, че е излязла сама на улицата, са несравнимо по-опасни, а убийствата са в пъти повече от регионите с други култури.

Тоест, абсурдно е да се поставят под общ знаменател Афганистан и България, Пакистан и Испания, Судан и Германия, а белият мъж, заклеймен като насилник над жени, не може да стъпи на малкия пръст на насилника, принадлежащ към култура, в която жената официално не се счита за човек;

– Какви ще бъдат последствията от наплива на няколко милиона мъже-мюсюлмани именно от държавите, в които убийствата на жени са неколкократно повече, отколкото в Европа? Има ли връзка между резкия ръст на криминалната хроника в западни държави, приели мигранти-мюсюлмани, чиито общности в по-голямата си част не се интегрират, а продължават да живеят изолирано и в унисон със собствените си традиции?

– Ако представителите на малцинствата наистина са по-активни в практикуването на насилие над жените, какво правим с онези десетки фондацийки и НПО-та, усвоили солидни средства, за да защитават правата и културните особености на същите тези малцинства?

– Не означава ли това, че определени организации безсрамно се възползват от смъртта и страданието на жените по света, обвинявайки „белия мъж християнин„, без никога да коментират кошмарната участ на жените от малцинствата или в някои мюсюлмански държави?

3) В глава „Насилие“ вие твърдите, че всяка трета жена в България е жертва на насилие. Уви, фактите твърдят, че това е световната, а не българската статистика. Нещо повече, българската статистика от 2018 е категорична, че „Българите категорично не оправдават домашно насилие или подчинената роля на жената. 92% са категорични, че мъжът не може да удря жената. 89% не считат, че жената трябва да се подчинява на мъжа. Сред онези, които подкрепят подчиненост или насилие над жените, личат най-вече представители на малцинствени групи.„

Тоест, ако наистина насилието се практикува най-често сред ромското население, каква е вашата стратегия за преодоляване на този изключително тревожен проблем?

4) В глава „Равенство“ вие твърдите, че българската жена не е равнопоставена на мъжа и затова е жертва на насилие. Уви, това отново е много, много далеч от истината. Да започнем с това, че българското законодателство гарантира пълна равнопоставеност на жените и мъжете, и ги третира напълно еднакво във всички сфери на регулираните от правото обществени отношения. Те се ползват с еднакви граждански, политически, икономически, социални и културни права. Забраната за дискриминация на основата на полa е обща за целия български правен ред и е провъзгласена във всички области.

Нека ви дам и малко статистика – ако в Европейския Съюз мениджърите жени са 36%, спрямо 64% мъже, то в България те са 49% (само Латвия е преди нас). Мога ли да попитам, след като България очевидно се справя чудесно по този критерий, защо давате грешна информация? Няма да коментирам глава „Мастурбация“ и „Право на аборт“ по простата причина, че не симпатизирам на насърчаването на ранното сексуално узряване сред 5-6 годишни деца. Тази книга очевидно не цели някаква реална, медицинска и помощна информация в областта на сексуалното образование на подрастващите.

Най-малко примитивният език, лексика и послания показват, че е насочена към 4-5-6 годишни деца. Също така от страница 4 става ясно, че тя цели единствено „промяна на нагласите„, а не реална помощ. Ето защо, ще се спра само на фактологията в тази книга. Ако я сравним с официално публикуваните данни, то тя е най-малкото ПОДВЕЖДАЩА, да не кажа грешна или лъжлива. Интересува ме на какво се дължи това – на умишлена манипулация или обикновено невежество?