Понякога неомарксизмът се бърка с троцкизъм и други леви течения в марксизма. Разликата между троцкизма и сталинизма е формална. Това са две идейни течения в комунистическото движение. И двете са марксистко-ленински.
Троцкизмът е по-открит, по-груб и наивно-идеалистичен. Сталинизмът е прикрит и коварен. Сталин всъщност похищава всички идеи на Троцки, вкл. военния комунизъм и кооперирането на земята, както и идеята за световната революция, завещана още от Ленин. Сталин обаче смята, че световната комунистическа революция трябва да се проведе в строго определен момент – когато започне Световната империалистическа война, докато Троцки предписва Революцията да бъде перманентна.
Троцки е професионален революционер, високоинтелигентен оратор и ерудит (бил е в България 1912 и е оставил една ценна книга, която всеки българин би трябвало да прочете). Сталин е гениален революционен практик и фанатичен диктатор-марксист. Съвременните американски левичари са Неомарксисти, продукт на Културния марксизъм.
Това е идеология на философите от т. нар. Франкфуртска школа, създадена в Германия през 30-те години на миналия век. Това са високоерудирани марксисти, които ревизират учението на Маркс, единствено по отношение на начините за постигане на крайната цел – Утопията.. За разлика от Маркс, франкфуртските мислители смятат, че революцията ще се провежда в сферата на културата и неин авангард ще бъдат малцинствата от всякакъв вид – сексуални, религиозни, етнически, културни и т.н. Това е така, защото работническата класа вече се е обуржоазила и не може да бъде хегемон на революцията.
Главната цел на тези философи е създаване на монументално сборно произведение, условно наречено „Критическа теория на обществото„. Когато Хитлер идва на власт, всички членове на „школата“ бягат в Америка и заемат професорски места в хуманитарни катедри по Източното крайбрежие. След края на войната някои от тях остават в Америка и продължават да обучават последователи.
Революционната насоченост на „Критическата теория“ е оформена от Херберт Маркузе, „философът-революционер“, през 1965 във фундаменталното му есе „Репресивна толерантност„. Това е Манифестът на новите леви.
Звездата на Маркузе изгрява на световно ниво по време на студентските бунтове през 60-те години във Франция и други страни. Студентите пишеха по стените на кампусите: „МММ“ (Маркс е Бог, Маркузе е неговия Пророк, а Мао – неговият Меч). Новото учение се разпространява първоначално в университетите по Източното, а след това и по Западното крайбрежие на САЩ. Там се подготвят хиляди студенти в хуманитарните десциплини, а някои от тях стават професори и обучават нови студенти.
Тези студенти овладяват медиите и училищата и започват да индоктринират младежите и малцинствата (така преди 20 г. беше овладян в-к „Ню Йорк Таймс„). По този начин новото левичарство нараства като лавина вече 70 години и инкорпорира в себе си всякакви други левичари: антивоенни активисти, хипита, разочаровани комунисти и анархисти и т.н.
В момента тази идеология, известна вече като Неомарксизъм, има кооперативна структура обединяваща различни левичарски течения джендъристи, мултикултуралисти, ЛГБТ-исти, затоплисти и зелени, веганисти и др., както и щурмови отряди като „Антифа“ и БЛМ. Това е тоталитарна идеология от нов тип – няма партия и централно ръководство, няма утвъден лидер и централизирано управление. Но е много по-опасна от класическите тоталитарни идеологии (комунизъм, фашизъм, националсоциализъм).
Теоретичната й база е разсредоточена в хуманитарните катедри на университетите от двете „леви“ крайбрежия. Неомарксистите вече овладяха почти всички университети в САЩ и диктуват политиката им. Гонят се масово професори и другомислещи студенти. Посяга се вече и към естествените науки. Усилено се работи по пренаписването на Историята и Класическите литературни произведения.
Основен враг на неомарксистите е Свободата на словото. През 2017 Антифа организираха ритуалното изгаряне на Свободното слово в кампуса на Принстън. От друга страна специална система от цензори се наема от авторите, за да преглеждат доколко призведенията им са правилни, преди да ги публикуват…
На това се опълчи президентът Тръмп и затова омразата на левите медии беше толкова голяма (левичарите са овладели близо 80% от медиите н САЩ).
Левичарите са вече и у нас. Неомарксизмът се припознава предимно от внуците на АБпФК. Повечето от тях са високообразовани, немалко са завършили на Запад. Те презират СССР/Русия, но по семеен рефлекс са привлечени от левичарските идеи на неомарксизма. Имат си партия (с лидери Хр Иванов-Бойкикиев и Радан Искариотски). В СУ вече се преподава теория на джендъра (магистърски курс) и История на жените. Тия дни студенти-левичари вдигнаха шум в СУ – искат да гонят професор, който изнасял неправилни лекции…