Приятелю, декември е в съня ми…
Декември е от знатно потекло.
Пак някой траурно лежи сред ямби…
Снегът мълчи над утрото…
Защо?
От рамото му плащът се е смъкнал,
отдавна там сребрее револвер…
В началото на зимата е цъфнал
червен фонтан над левия ревер…
Но нашият декември е опасен –
не знаеш кой да викнеш на дуел.
Връстникът – секундант е все съгласен,
а току-виж баща си пак довел.
Но ние почваме с горещи думи.
Цвърчи снегът, стопен около нас.
(И тайно си мечтаем за куршуми!)
Додето пак останеме без глас.
Приятелю, декември е безкръвен.
Декември е презрян като нагон.
И никой вече пръста си не мърда.
Сезон, приятелю, ама сезон!
И колко са, които ни разбират?
Не вярва поколението в нас…
Студено е и всеки се прибира
на топличко при свойто второ „аз“!
Но аз, приятелю, не се отчайвам –
ще мръзна тук до сетната луна.
Декември е… Сега дори да лая,
ще се приеме, вярвам, и това…
Светът едва ли ние ще оправим
но ний ще промениме тоя свят…
Ще доживеем с теб до януари
и ще загинем някъде през март…
……………………..
НЕ ПИШЕТЕ КРАСИВО, ПИШЕТЕ ЗАПОМНЯЩО СЕ.
„ПАМЕТ ЗА СТИХОВЕ“ Е РУБРИКА ЗА ПОЕЗИЯ, КОЯТО СЕ ЗАПОМНЯ.