Не беше известен, не беше богат –
наел бе мансарда мосю Меценат.
Мансарда с балкон,
на който в кашон,
надупчен отгоре на ситно решето,
държеше мосюто дружина щурчета.
Че имаше хоби мосю Меценат,
единствено, може би, в целия свят –
да пеят за него!
От тежкото его
от бебенце още, в родилния дом,
задмина в тегло и най-тежкия сом.
(Говорят дори – и до днес акушерката,
от тежкото бебе, лекувала херния!)
Мосю Меценат
бе страшно чепат.
Той имаше даже веднъж и жена,
обаче, забегна нанякъде тя.
Така бе наплашил с характер колегите,
че те отдалеч му отбягваха егото.
Жива беля,
с нрав на коза!
А вечер, щом върне се, някъде в пет,
(без всяко значение – в пек, или в лед),
присядаше този мосю на балкона,
да слуша как пеят щурците в кашона:
Зузу и Линет,
Мишел и Колет.
Мосюто не глезеше никак дружината,
а строго наблягаше на дисциплината.
И мъмреше със или без основание,
а за провинение – и наказание!
„Не пееш, така ли? –
Врабците те яли!“
И който не пее – мълчи на инат,
нахранен бе с глад от мосю Меценат.
Щурчетата чак се заливаха в песни –
и всяко се мъчеше някак да блесне,
пред мецената,
даващ храната.
Не щеш ли, случайно веднъж за беда,
Колет на гладуване не издържа.
Безстрашно избяга Колет от кашона,
и в стаята, щом тя влетя от балкона,
попадна в долапчето,
при всичките хапчета.
Похапна от жълтите, после от сините,
преяде до пръсване от витамините.
И случи се – малкото, гладно щурче
започна, с по педя на час, да расте.
Тя стана една…
И до вечерта,
Колет измени се, страшилище стана,
главата й, с пукот, се вряза в тавана
Мансардата цяла изпълни с туловище!
Такова мутирало, страшно чудовище!
Бе пет. Мецената
отвори вратата.
Колет днес не пя за мосюто – бе гладна.
За жалост, мосюто в менюто попадна…
На другия ден бе мосю Меценат
на всички известен, на всички познат –
със снимка, с адреса,
из цялата преса,
гърмя инцидента, а в кратката справка,
отдолу – отправка към книга на Кафка.
……………………..
НЕ ПИШЕТЕ КРАСИВО, ПИШЕТЕ ЗАПОМНЯЩО СЕ.
„ПАМЕТ ЗА СТИХОВЕ“ Е РУБРИКА ЗА ПОЕЗИЯ, КОЯТО СЕ ЗАПОМНЯ.