Михаил Неделчев сигурно щеше да си остане един никому непознат литератор, ако не беше графоманската му мания да се вре навсякъде, където мирише на политика.  

Мишо Неделчев е във вечен нарцистичен възторг от позата си на демократ, дисидент, фактор в политиката и последна морална инстанция, но политическата му биография издава точно обратното. Преди 9 ноември е на сладка длъжност в издателство „Български писател” (казват, пишел речите на Джагаров) и отявлен радетел за „ваканцуване” в писателските бази.

Цялото му дисидентско минало, според Николай Колев-Босия, е свързано с това, че през 1981 г. Михаил Неделчев по неведоми пътища се сдобил със значка на полското движение „Солидарност”. След промените Неделчев набързо стана радикалдемократ и, навлякъл безвкусен пуловер, громеше комунистите с фелдфебелска страст.

Михаил Неделчев е един от създателите на СДС, едно от лицата на прехода. Но и най-големите познавачи на прехода не могат да изтъкнат нещо, с което роденият през 1942 г. литератор да е блеснал на политическата сцена. Като автор не притежава магнетичното слово на Радой Ралин, като „политик” е далеч от размаха на Желев или Костов. Издигна се до говорител на СДС, но и в качеството си на такъв не сътвори собствена крилата фраза, а преразказваше другите. Ако перифразираме една известна максима, той е известен в политиката, с това, че е в политиката.

Литераторът комай има голяма роля само за дискредитирането на българските интелектуалци. Всички помнят как Неделчев духа свещ във формата на фалос на рождения ден на едно порнографско издание. Защо ли? Ами порно списанието беше на силните на деня. Заради мишонеделчевци много истински интелектуалци престанаха да се наричат такива.

След изборите от май тази година „демократът” Михаил Неделчев излезе от нафталина и с познатата фелдфебелска страст започна да защитава… ГЕРБ.  

Няколко месеца по-късно Неделчев влезе в т.нар. Граждански съвет към Реформаторския блок. Направи го с любим способ от прехода – подписа се в някакъв претенциозен списък. Днес Неделчев подкрепя студентските протести с характерния си поувехнал плам. Списъци, събрания, подписи, някакви книжни бунтове.

Това е литераторът-политик Михаил Неделчев. Известен в политиката с това, че е в политиката.

………………………………………

Текстът е препечатка от вече несъществуващия електронен вестник „ПОЛИТИКА“.