Напоследък все по-често чувам под различни форми следния израз: „Миграцията е естествена последица от глобализма.“ С една дума – искахте глобализъм, сега трябва да търпите масите от необразовани главорези и криминали, които безпрепятствено се заселват в Европа. Трябва да търпите изнасилванията, ислямизацията, варваризацията, кланетата, многоженството, педофилията, живота за чужда сметка и многобройното заешко потомство на нашествениците, което трябва да издържате поколения наред – защото варварите не могат и не желаят да се интегрират в местните общества, а мечтаят само да изсмукват жизнените им сокове, паразитирайки доживотно върху социалната система, и то – без да влагат нищо в нея, освен жаждата да се множат и завладяват гостоприемника си.
Така ли е наистина!? Ние ли поискахме глобализма, или той беше изобретен за нуждите на интернационалните концерни, за да задоволява все по-нарастващите им апетити за печалби, власт и недосегаемост? Някой от нас беше ли питан, или е питан днес, след като опознахме грозното лице на отворените граници и последвалата го неколкократно увеличена престъпност?
Дори и да сме хранили някакви илюзии, те бяха бързо изгубени след 2015 г. , когато най-некадърната канцлерка на всички времена отвори границите за паразитизма и насилието на нашествениците от Африка и Азия. Никаква измама на неоглобалистката лъжепреса не може вече да убеди народите, че глобализмът им носи нещо добро – те платиха това „добро“ с кръвта и честта на близките си.
Цинизмът на глобалистите е пословичен и не е тайна за никого вече. Цялата тази всекидневна касапница е придружена от господстваща навсякъде перверзия, покушения върху свободата на мисълта, декаданс и ултралява диктатура. Както една участничка в Туитър на място казва: „Глобализъм е просто измислена дума за комунизъм.“ Или, ако цитираме Борислав Цеков – „Джендър-идеологията не иска равенство, а господство.“
Когато емигрирах през 1991, много от консервативните ценности битуваха мирно с явления като порнография и сексуална освободеност, но нямаше тотална разюзданост, джендър диктатура и господство на новоговора. Тези „ценности“ встъпиха във власт през последните няколко десетилетия и именно тогава показаха грозното си тоталитарно лице. Преди това те изглеждаха като обикновена перверзия на някакви безобидни психари и никой не предполагаше, че тези „безобидници“ ще се окажат способни да се организират и да превземат властовите лостове на обществото. Новите социални мрежи създадоха предпоставка духовната нищета на неолибералните зомбита да се обедини в една отровна виртуалност, която съсипва реалността.
Глобализмът е чудовищното продължение на интернационализма. Комунизмът в нито една от формите си не променя основния си принцип: Нашите са лоши, чуждите са наши.
Според Херберт Маркузе – едно гуру на осъвременения троцкизъм – най-успешният начин да съсипем капитализма, е да обявим изключението за норма. Днес тази мисия е изпълнена. Животът в Европа става все по-невъзможен и по-опасен за бели хетеросексуални християни. Континентът ни е слуга на глобалистките САЩ, няма как да е по-различно тук. Боя се, че това е само началото на ултралевия терор и ще видим скоро истински „чудеса“.