Има едно психологическо състояние, което се нарича заучена безпомощност (learned helplessness). Има много експерименти с животни и наблюдения върху хора, които показват, че когато човек е поставен в неблагоприятни условия, върху които няма контрол, той спира да се бори и не се възползва и от изхода, когато го има.
Заучената безпомощност виждаме в естествен вид в постсоциалистическото общество – имаме възможност за промяна на условията, но не променяме нищо. Защото смятаме, че не можем, дори не опитваме – и в личния си живот, и в обществото. Все още чакаме някой „да ни оправи„.
Съвсем неслучайно либералите създават условия за развитие на хора-инфантили. Цветовете на дъгата, книжките за оцветяване за възрастни, парадите с перца и балончета, инфантилизирането на учебните планове, гоненето за „обиди“ и прекомерната защита на децата, младите хора и цели групи от обществото (социално-слаби, както ги наричат, макар и слаби да ги правят именно политиците по този начин), психологията на позитивното мислене – всичко това създава емоционално-слаби хора, които не могат да се справят сами с реалния живот. Тези хора винаги ще се чувстват неуверени в себе си и ще разчитат на други за решаване на проблемите си, а политиците ще са добре дошли. И съдилищата, разбира се.
Приучената безпомощност се свързва с депресия, нарушение на възможността за решаване на проблеми, липса на възможност за избягване на нездравословни поведения (оставяне по течението). Депресията се смята за основна причина за инвалидност (на здрави хора!) в развитите общества. Самоубийството е втората причина за смърт във възрастовата група 15-29 години.
Та като видя цветовете на дъгата, вече ми се повдига. Като видя възрастни хора да се държат като деца, ми се повдига още повече. Повдига ми се от оцветените пешеходни пътеки, рисунките по сградите, перманентните усмивки, зомбираните лица. Защото знам какво стои зад перманентните усмивки и цветовете на дъгата.
Само доверието в собствените възприятия и самостоятелното справяне със собствените проблеми може да направи човека щастлив, мисля си аз.