Макар и всички свободолюбиви хора да ненавиждаме ултралевичаря и спекуланта Джордж Сорос, трябва да признаем, че той не е идейният гуру на заливащата днес света перверзия. Сорос е само човекът, които с мръсни гешефти осигури парите за нея.
Идеологът на перверзията е левият философ-франкенщайн Херберт Маркузе, който не просто провидя в малцинствените групи бъдещ двигател на социалистическата революция, но свърза в „Eros und Kultur“ марксизма и фройдизма. Чрез „освобождаването на ероса“ той всъщност се опита да го зароби и така да възкреси трупа на Маркс, за да създаде предпоставки за по-успешно болшевизиране на света от постигнатото по време на и след Октомврийската революция.
Опитите за легализиране на инцеста и педофилията, истеричните маршове на розовите пусита, изпълнени с дива омраза към белия хетеросексуален мъж, пропагандирането на канибализма на бебешките разфасовки, разюзданите гейпаради, натискът за сексуализиране на пеленачетата, третите и 666-те полове, вкарването в Европа на културно чужди ни варварски и предимно ислямски тълпи от главорези, които безнаказано да обезобразяват и групово да изнасилват европейските жени – това е само част от възхода на освободения и разпищолил се Ерос като предвестник и предпоставка за необолшевишка революция, сега вече от западен тип.
В среди от налудничави социопати подобни идеи лесно връзват плод. Далече съм от идеята да проповядвам възшествието на Сатаната, след като сама не вярвам в съществуването му, но усещам неговото присъствие в мислите и постъпките на всеки един от тях.
Характерно за Звяра е как си изкарва парите, без да произведе нищо полезно за света – виж за целта Сорос. Но още по-характерно е за какво харчи тези пари.
Енергията на мрака тласка хората винаги към изразяване на най-низшето у човека. Тя няма да материализира парични знаци за някой, който мечтае за звездна светлина, за космически полети и срещи от трети вид, но щедро ще поощри онзи, който е готов да освободи по нестандартен начин ероса си: с насилие, хомосексуално, бойлавърски или чрез невръстни лолитки.
Цел на мрака не е просто човешката сексуалност, а извращенията й. Изразеният чрез хетеросексуалност Ерос не е достатъчно „свободен“ за неговите цели, той не е предпоставка за сатанински упражнения по тоталитарно „подобряване“ на света. Освен това, по причина, че не протича под контрола на Звяра, той води до увеличаване на качествената съставка на човешкия род, а стремежът на тъмнината е тъкмо израждането на този род. Развала на божията Творба, спиране на нейната еволюция нагоре към Божественото и връщането й обратно в животинското предсъстояние.
Но и за хетеросексуалността са запазени територии от тъмната страна на Луната: пропагандиране на безразборната смяна на сексуалните партньори, порнографията и другите форми на ексибиционизъм, подтискане на размножаването на най-напредналите нации и поощряване увеличаването на варварските, опити за представяне на убийството на новородени като аборт и още много други зловещи практики, възпрепятстващи развитието на човешката цивилизация.
Не постигането на сексуално освобождение е целта на маркузеанските идеи, а поставянето на сексуалността в служба на културния марксизъм. Както всеки друг марксизъм, и този няма нищо общо с демокрацията и единствената му връзка е с културата на револвера.
Не е и случайно, че необолшевизмът на Маркузе и цялата Франкфуртска школа намериха именно в исляма естествения си съюзник в постигането на общество на глобален терор – всички тоталитарни идеологии имат общ идеен произход и си приличат в средствата за постигане на властта. Днес „културният“ марксизъм всъщност е ислямо-болшевизъм.
Той дори се опита да примири практики като педофилията, инцеста, полигамията, антифеминизма и средновековната духовна изостаналост на исляма със съвремеността – пак в името на добиране до световно господство.
Като всяка тоталитарна идеология, и тази ще рухне под тежестта на собствената си човеконенавистна практика, първите признаци за срутването на джендър безумието и неолиберализма са вече налице. Подобно на дебели оядени плъхове, неговите храненици напускат потъващия кораб, катерейки се по главите на довчерашните си съратници и съмишленици. Те са ужасени, че някой може да затвори кранчето с лесните левичарски пари и ще им се наложи да работят. А болшевикът може всичко да понесе, но не и мисълта, че трябва да се труди.