Аз имам малко съмнения към наградата „Международен Букър“.
През 2020 г. наградата е дадена на Марийке Лукас Райнефелд за романа й „Неудобството на вечерта“, който е преведен и у нас. Марийке е първата, взела Букър, която се определя за нон-бинарна личност.
Колко изненадващо.
Романът е за десетгодишно момиче, загубило своя брат, поради което цялото й семейство е разстроено. Баща й тъпче с пръст задника й със сапун, защото имала запек. Нереални и нелепи за 10 годишни философски тиради, сексуални игри и извращения сред подрастващи, показва колко са извратени и лицемерни християните. Всичко е готически гнусно, пълно е с безцелни сръдни на момиченцето. Четенето едва се издържа.
Но хей, за първи път нон-бинарен печели Букър, йей!
През 2021 г. наградата печели Давид Диоп с романа „През нощта цялата кръв е черна“, френски писател от сенегалски произход. В него се разказва за сенегалските наемници, които се сражават за Франция през Първата световна война. Един от тях получава травма от жестокостите и изнасилва бяло момиче. Заради травмите от войната. Също така окопите са описани като вагина на жена, а войниците са опиянени от това.
Но хей, първият французин от африкански произход печели наградата!
През 2022 година наградата я печели Гитанджали Шри с романа „Гробница от пясък“. Първата книга с тази награда, преведена от индийски (хинди). В 700 страници се разказва как 80 годишна жена се е депресирала от смъртта на мъжа си и заради това ни изтезава с дълги философски трактати за живота, без да се случва нищо съществено. Но се сприятелява с трансджендър, с което показва на дъщеря си, че е по-модерна и прогресивна от нея, тъй като дъщеря й постоянно й натяквала колко по-модерна била от нея. Също книгата е описана като „феминистка“.
Но хей, първата индийка печели наградата.
Както и първата арабка. През 2019 г., оманката Джоха ал-Харси я печели с романа „Небесни тела“, в който разказва за сватбите и любовните трепети на три сестри. Като през това време в енциклопедичен стил разказва за Оман и с досаден вече за всички араби подход се опитва да имитира приказността на „1001 нощ“ с тежка философска пудра.
Но хей, първата арабка печели наградата.
Награда, която възхвалява екзотични книги и от която възвишени литературни титани получават еротични спазми от мисълта, че само те разбират тези дълбокофилософски планини от тежка интелектуалност.
През 2023 г. печели първият българин, а BBC описва събитието като празник, на който българите се радвали като на футболните успехи от 1994-а.
Предполагам най-вече от високоинтелектулната ни паветна каста, която е известна с това, че е написала повече книги, отколкото е прочела.
„Букър“ ще се окаже май награда за писатели хомосексуалисти или поне пишещи за хомосексуализма. Трябва да се допълни списъкът.
През 2018 г. Олга Токарчук получава международния „Букър“ за романа си „Бегуни“. За нея се знае, че е лесбийка и лява по политически убеждения.
През 2020 г. роман за педерасти също печели „Букър“ – това е пасквилът „Shuggie Bain“ на Дъглас Стюарт.
Предчувствах, че нещо с тази награда не е в ред, щом я дадоха и на Господинов, но не знаех, че мизерията е толкова напреднала. Поредната обсебена от джендър диктатурата територия, проповядваща неолибералния болшевизъм и сексуалната перверзия.
ОТВРАТ!!!!!