Напоследък прочетох доста неща за Евгени Минчев, който ми е съсед, затова ще ви разкажа една забавна моя история с него.
Случи се в същия ден, в който кралица Елизабет бе починала, а Минчев бе разстроен и бе седнал с 3 дами в едно заведение до Докторската градина. По стечение на обстоятелствата бях на съседната маса с колеги, а масите там са почти слепени.
Евгени Минчев ни почерпи всичките с бира и се заговори с нас.
– Казваш се Дахер?
– Да.
– Откъде си?
– От Сирия.
При което Минчев започна да брои на арабски и да казва цели изречения с впечатляваща точност. После ме попита:
– Знаеш ли откъде знам арабски?
– Не.
– От Мосад. Аз съм евреин от Мосад.
– ?
– А знаеш ли как разбрах, че съм евреин?
– Не.
– Откакто ми казаха, че светът се управлява от евреи и педерасти.
Тогава разбрах, че съм евреин.
И всичко живо се скъса да се смее
–-
Предполагам, че дори Минчев, който е доста приближен към британската култура, вече почна да се дразни от „политутките“ у нас, които градят изцяло кариера и трупат „експертност“ върху едно нещо – омраза. Нищо друго. Сервилна, платена омраза, за която получават дивиденти. Омраза, която надминава чисто човешките взаимоотношения и се превръща в някакъв джихад, истерия, надпревара кой ще покаже най-голяма злоба, съответно с това да лъсне кой е най-послушен, за да се издигне.
Може да си потна охранена свиня с видимо нездрав поглед, бивш комсомолец и певец на съветски песни, но всичко е ок, щом като почнеш да повтаряш по цял ден и доказваш ОМРАЗАТА. Даже мъж на годината ще станеш.
Може да си най-бездарният драскач и преписвач от Пратчет, Буковски и Ървин Уелш, докторската ти работа да е за Вапцаров, но щом по цял ден ревеш вече и доказваш ОМРАЗАТА, което е единственото и най-важно условие, тогава те обявяват за най-великия автор наоколо.
Дори да си исторически неграмотен идиот и генетично недоразумение, ако доказваш ОМРАЗАТА – автоматично ставаш най-великия режисьор.
Даже да си ходеща кофа за боклук, с уши и с интелектуалните възможности на чаша кафе с кокосови стърготини, ще те направят на професор, експерт, инфлуенсър, депутат или герой на нацията, ако покажеш колко много мразиш „орките“.
От погнусата към тези от течни до полутечни от мазнене политически субстанции, започва да се получава обратният ефект. Май. Нали?
А и като погледнете, че са от същите материали като предишните комсомолци, почваш да им се възхищаваш на адаптивността и мимикрията.
В крайна сметка ние сме глупаците.