Българският жълтопаветен планктон пак цъфна и върза. Морето в Бургас промени цвета си за пореден път и от черно стана червено. Софийските павета засияха в розово и скоро ще придобият оттенъка на петолъчката над Партийния дом. Тя беше червена – за тези, които са родени по-късно и не си спомнят явлението.
На какво дължим този нов буен цъфтеж?! Ами наследничката на болшевишкия клан Фучеджиеви, някоя си там световно неизвестна Милена, направила документален филм с името „Ваймар експрес„, и опипала в него с мръсни пръстчета Фани Попова-Мутафова.
Не сме гледали филма и няма да го гледаме. Заявките за него са ни достатъчни – поредният болшевишки запъртък се загрижил за „фашистките прояви“ на световно известната ни писателка на исторически романи.
За никого не е тайна съдбата на Фани Попова-Мутафова след кървавия 9-ти септември 1944 г.: изключена от Съюза на българските писатели, арестувана и изправена пред т. н. „Народен“ съд, който я осъжда на 7 години строг тъмничен затвор и 10 хиляди лева глоба за „антиболшевизъм“, „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“. След 11 месеца престой зад решетките е помилвана, но през 1950 – 1951 г. отново е въдворена в ТВО лагер. Преиздаването на романите й е забранено, както и издаването на новите й романи. Живяла в крайна мизерия и с тежка астма до края на живота си и принудена да гори книгите си, за да се топли през зимата.
Нека сега разгледаме произхода и „творческата“ биография на световно неизвестната Милена Фучеджиева. Баща й Дико Фучеджиев е роден в село Граматиково, Бургаско. От 1943 г. е член на РМС, а от 1948 г. – на БКП. След 9 септември 1944 г. е член на Околийския комитет на РМС в Малко Търново. По-късно става член на Сценарната комисия в Българска кинематография, редактор в издателство „Народна младеж“, съветник в посолството в Париж (1972 – 1976). В продължение на 16 години е директор на Народния театър „Иван Вазов“. На XIII конгрес на БКП (1986 г.) е избран за кандидат-член на ЦК на БКП. Лауреат на Димитровска награда. Автор на романи, които днес никой не чете. Които и преди никой не четеше, освен номенклатурните критици.
Дъщерята на партийния писател разхожда червени прашки по Шанзелизе, после по сокаците на Лос Анджелис, работейки в някакъв бижутериен магазин. Но накрая решава да се върне в опосканата от роднините й протородина и да бъде провинциален лъв, вместо американско улично псе. Така, усвоявайки тук едни пари – нещо, в което тя и подобните й са изтънчени специалисти – Милена решава да премери пигмейския си ръст с литературен исполин като Фани, чиито романи и до днес се четат охотно в България, и не само там.
Резултатът е безинтересен, всички знаем колко си може кланът Фучеджиеви от село Граматиково.
По-скоро е интересна намесата на розовотроцистката преса от кръга „Икономедиа“ и на техния пасквил вестник „Капитал“ – този бастион на жълтопаветния умнокрасивитет.
„56 545 души са избити в концентрационния лагер Бухенвалд, в покрайнините на Ваймар, от създаването му от Нацистка Германия през 1937 г. до освобождаването му от американските войници през 1945 г. В новия документален филм на писателката и режисьорката Милена Фучеджиева „Ваймар експрес“ се разказва за група писатели от 17 европейски страни, посетили Ваймар през октомври 1941 г. по покана на Йозеф Гьобелс. Те са били много близо до лагера, толкова близо, че са могли да се разходят пеша дотам и да видят ада на земята и умиращите от глад и болести хора, но са предпочели да отидат на театър, концерт и пищна вечеря.“
Това е написал в. „Капитал“ по внушение от филма на Фучеджиева. Фани Попова-Мутафова е пряко обвинена, че не е посетила намиращия се на около 13 км. и 20 минути път с кола концентрационен лагер „Бухенвалд„, а е отишла на театър във Ваймар.
Подобни глупости могат да хрумнат само в една промита от болшевизма глава. Не й ли е известно на Фучеджиева, че диктатурата в Германия стриктно пази в тайна съществуването на лагерите на смъртта от очите на населението на страната си, и най-вече от чуждестранните писатели и журналисти? Дори и да е знаела за лагера – нещо, в което искрено се съмнявам – Фани Попова-Мутафова не е можела да посети една подобна строго охранявана зона. Говорила съм с много германци и те са ме уверявали, че никой от тях не е знаел много за тези лагери и ставащото там.
Иначе е резонно да я попитам защо баща й Дико Фучеджиев, вместо да се влива в една терористична организация като БКП през 1948 г., за да ползват и той, и по-късно дъщеря му всичките облаги от партийното членство – защо вместо това не е посетил Белене, за да спаси от кошмара му баща ми и чичо ми!? На три часа път е от София или Бургас, не е недостижимо далече. Но не е отишъл там, защото е къде по-удобно да си съветник в посолството в Париж и дъщеря ти да разхожда червени прашки по Шанзелизе, нали така, Фучеджиева? Защото ако го беше направил, днес ти нямаше да изглеждаш като перхидролено чучело от по-леките квартали на Холивуд, а може би изобщо нямаше да съществуваш.
„В процеса на работа обаче колкото повече чете за живота ѝ и колкото повече събира документи и се рови в архиви, толкова повече е поразена от фактите – Фани Попова-Мутафова не просто е била на екскурзия в нацистка Германия, тя е участвала в учредяването на писателския съюз на Гьобелс и е писала пропагандни статии и книги във възхвала на Хитлер и Мусолини“ – продължава да нагнетява атмосферата розовотроцкисткият пропаганден пасквил „Капитал“.
Ето го катарзисът на червените прашки – значи известната ни писателка е била фашистка и наказанието й е законно. Това ще изпере тъмното бащино минало на Фучеджиева, ще оправдае престъпленията на бащата на швейцарската й кукловодка Леа Коен – която като нея се облажи от всички поредни власти и режими, и нарита България в ъгъла, когато страната ни престана да служи на налудните й кариеристични амбиции. Това оправдава вината на Дайновци, Дичевци, Бойкикевци, Заревци и много други розови евроатлантици, както и на шайката облажили се покрай тях техни приятелчета с не толкова изявен комунистически произход. Оправдава връщането на ДС на власт и софийския бъдещ ДС кмет. Оправдава издевателствата на 45 г. болшевишки терор и факта, че днес ни управляват техните некадърни отроци в пагубни за страната ни „сглобки“.
Противник съм на всякакви вменявания на вина на писатели заради политическите им убеждения. Възпротивих се на обявяването на Вапцаров за терорист, сега протестирам срещу обявяването на Фани Попова-Мутафова за фашистка. И писателят, като всеки човек, има право на своите заблуждения и грешки. Но да убиеш зверски един от тях, да умориш по затвори или от студ и глад друг, а да пратиш не особено интелигентната и талантлива дъщеря на трети в Лос Анджелис, за да демонстрира там болшевишко бельо – това е свинщина.
Днес тези дъщери посягат на миналото ни и се надяват да сме забравили червените прашки. Не, не сме!
Трябва да се прави разлика между хората, отстояващи таланта и убежденията си с цената на добруването, и дори на живота си, и продажниците, които правят това за лично облагодетелстване. Властта наказа жестоко талантливите Никола Вапцаров и Фани Попова-Мутафова, но продължава да награждава посредствеността в лицето на червените отроци. И мнозина наши еничари играят в мръсните им неолиберални игри.
„Моментът, в който осъзнах, че Фани е подкрепяла Закона за защита на нацията, съгласно който нейната колежка – еврейката Дора Габе, трябва да бъде изселена и да ѝ се отнемат гражданските права, и че не я е защитила, беше повратен за мен“, казва Фучеджиева.
Ето, това е пример за недобросъвестно боравене с историята. Щом Фани подкрепя Закона за защита на нацията, значи подкрепя и изселването на Дора Габе!? Въпреки че тъкмо това изселване спаси живота на българските евреи, като ги направи невидими и недосегаеми за германците. Сега разни болшевишки емисарки като Леа Коен се опитват да ни вменят вина, че не сме спасили всички евреи по света, но нито дума не се чува от устите им за вината на германците, швейцарците и други европейски народи, които или участваха в Холокоста, или отказваха убежище на евреите.
Емисарките предадоха родините си. Живее им се на Запад и никакви клетви и обвинения не могат да прекъснат техния порив към долче вита. Нищо чудно накрая да се окаже, че България е подпалила ВСВ и организирала Холокоста. Това са болни мозъци и всякакви лъжи могат да се очакват от гнилите продукти на Коминтерна. Спирам с погнуса до тук, защото не си струва да обсъждаме окаяни създания като използвачката Леа Коен и останалата еничарска компания.
„Това, че си добър писател, очевидно не означава, че си и добър човек или че изпитваш емпатия към човешкото страдание“, казва Милена Фучеджиева.
Е, бащите ви с Коен и вся остальная… са опазени от този грях – те не бяха нито добри писатели, нито добри хора. Внушението, че Фани е добър писател, но лош човек, няма да измие позора на родителите ви, нито ще ни ослепи за привилегиите ви по време на всяка власт и режим.
„Марк Лила, професорът по хуманитарни науки в Колумбийския университет в САЩ, вече десетилетия наред изследва големите умове на Европа – философи и писатели, които се захласват по човеконенавистни режими като нацизъм и комунизъм. В книгата си „Безотговорният разум“ той пише, че когато не успеят да овладеят болните си амбиции и самочувствие, интелектуалците лесно се предават на една общочовешка слабост – изкушението на властта и силата.“
Да, тъжно е, когато големите умове не овладяват амбициите си, но техните грешки поне са видими. Много по-опасно е обаче, когато низши умове не успяват да овладеят амбициите си и пишат посредствени романи или правят посредствени филми.
………………………………………………………………………………………………………………………
Оставям следващите простащини на Фучеджиева без коментар, те говорят сами за себе си:
„Баща ми и да е бил агент, не изключвам изобщо това, е, и? Да заличат тогава от българската култура всички агенти – Вера Мутафчиева, Юлия Кръстева, Георги Данаилов и т.н. Да изключат като писател и Фани Попова-Мутафова, защото е била про-нацистки настроена. Да изтрият половината от новата българска културна история. Аз приключих с извиненията. Нито вече ми пука дали баща ми или който и да било друг е бил агент. Нито се чувствам виновна, че съм жива, красива и талантлива дъщеря на комунист, който може би е бил агент. Нито ще отстъпя и на милиметър от това, което смятам, че трябва и искам да постигна със себе си и с паметта на баща ми. Следващата ми книга ще се казва „дъщерята на агента“ и ще разказва историята на свободолюбива писателка, която се опитват да унищожат, защото баща й е бил евентуално агент. Автор Милена ФУЧЕДЖИЕВА. ФУЧЕДЖИЕВА – да повторя за тези, които са си запушили ушите.“
Безспорно не й липсва нито наглост, нито безочие и продажност, за да се хареса на българската публика. Там такива като Фучеджиева винаги жънат успехи.
Но най-вече й липсва елементарен интелект, за да разбере защо й се случват всички тези лоши неща. Тежката и осакатяваща я катастрофа, смъртта на Ради Вълов – обвързал за нещастие съдбата си с такава като нея и платил тази грешка с живота си. Почти изнасилването й, белезите по тялото й, побоищата на мъжете, разводът на родителите й, животът й без баща, предателствата на този баща – не едно и две: предал и жена си, и дъщеря си, и брат си – в името на мръсната си кариера на ДС агент и женкар, фактът, че и до днес Фучеджиева няма съпруг до себе си, че детето й е далече… и много още други подобни събития, които й предстоят.
Това са мъниста от една и съща кармична верига, която трябва да се прекъсне с разкаяние и изкупление, не с наглост и безочие. Иначе жертвите на комунизма ще я завлекат някой ден в ада, без да е осмислила причината за земния си ад. И само в мокрите си сънища ще продължава да е „красива и талантлива“, каквато всъщност не е, и никога не е била
Тя написа много слаб роман за секса през комунизма. Но явно мисълта за писателската й безпомощност е работила вътре в нея като гноен процес и накрая е избила в този филм. Фани Попова – Мутафова е противник, който авторка като Фучеджиева трудно би победила на литературното бойно поле, затова е посегнала към други средства. Разчиства си сметките с един даровит и успял човек, тъй като Фани е четена и издавана и до днес, а пишещият за „идеалните“ комунисти Фучеджиев отдавна е извън борда на литературата. Явно дъщерята вижда бъдещата си съдба в съдбата на баща си и затова беснее така неукротимо.
И на мен ми мина през главата подобна мисъл. На подсъзнателно ниво тя със сигурност знае, че е бездарна и това е циреят, който я мъчи денонощно. Но такива като нея нямат нито съвест, нито морал, нито талант, за да се задълбочат в собствената си психологическа драма. Техните катарзиси преминават през прашките им. Всъщност – всичко преминава през червените им и отдавна непрани прашки.
Прочетох преди малко на стената на „преуспялата режисьорка“ едно изречение, което много ме смущава. Даниела Горчева щяла да бъде съдена от комунистите на „Шалом“ за антисемитизъм. Написано от Леа Коен, за която става дума и в статията. Горчева не е от хората, на които съм фен, тя е прекалено либерална за моя вкус. Но съм възмутен от организации, които преследват свободомислието. Може би е вярно, че в България има комунистически заговор. И аз също взех да се убеждавам в това.
Мен ме е гнус да чета там, но знам кой стои зад подобна идея. Едно същество, чийто човешки и житейски провал плащаме всички българи. Тя редовно плаши със съд и е болна от патологична отмъстителност. Но това постига обратен ефект и с удивление гледам как омразата към евреите и Израел расте ежедневно у българите, които иначе сме толерантен народ. Марионетката Фучеджиева е просто лакома за пари, но кукловодката й е пратеник на Преизподнята
Аз отдавна твърдя, че в България сме жертва на болшевишки терористичен заговор и затова страната ни не се оправя, но едва днес започнах да търся потвърждение на тезата си. Ето един пример. Кои подкрепят филма против Фани Попова-Мутафова?!
Милена Фучеджиева – сценарист на филма, дъщеря на комуниста и агента Дико Фучеджиев
Павлина Делчева-Вежинова – внучка на един талантлив писател, за съжаление, комунист
Мирела Иванова – снаха на комунистическия погромаджия Пантелей Зарев
Леа Коен – комунистка, дъщеря на съдия от престъпния „Народен“ съд
Жана Дамянова-Асса – съпруга на Греди Асса – секретен сътрудник на Първо управление на Държавна сигурност
„Шалом“ – организация на евреите комунисти в България
/следва/
Треска ги тресе потомците на болшевиките – да не загубят благоволението на хегемона, посолството или отвъдокеанските мангизи. И да не лъсне истината за престъпленията на роднините им, за да не разберат народите, че НПО-тата хрантутят отроците на червената олигархия и техните приятелчета и слугинчета.
Перифраза на една от възхвалителките: „Покрай този филм на доста притаени свенливо болшевичета им лъснаха задниците.“
Мадам Червенопрашкова се е разгневила май на Теодора Димова, мери комунизма на татка си с този на Димитър Димов.
Разсмя ме късно през нощта, но се въздържах да се осведомя – от погнуса най-вече. Сравнението е мисия невъзможна – Димов е колос в литературата, а Фучеджиев – вечен неизучил се калфа.
Мисис Червенопрашкова продължава на едро с хвалбите си. Снима се пред прожекции в нечии треторазрядни киносалони и овчарникът я облизва и обблейва. Еврейски салони навярно.
Е, може да е умряла пиарката й от Столипиново.