Преди гледахме речите на Рейгън, в които той разказваше вицове за лидерите на Съветския съюз и бившия соцлагер, особено когато тези вицове станаха наше достояние след падането на желязната завеса. И горчиво се смеехме, защото бяха самата истина.
Днес май пак ще се посмеем. Но вече полюсите са се обърнали. Избрал съм съвсем кратки клипове от изявите на Путин и Байдън.
За Байдън дори не трябват вицове, той е ходеща пародия, а ако съберем гафовете след всяка негова изява, ще имаме материал за комедиен сериал за поне пет сезона. Вчера, говорейки за Газа, Байдън каза че е говорил с „мексиканския“ президент Сиси (обърка Египет с Мексико), а онзи ден изръси, че е говорил с вече мъртвия френски лидер Франсоа Митеран, вероятно защото е забравил Макрон. Мъката, с която Байдън изгражда изречения, губещи се в неразбираемо бръщолевене, е потресаваща, но затова пък Байдън накрая по програма, като циркова маймуна, вдига победоносно ръка и изпъшква: „Да живее Америка, ние сме най-великите, Путин е убиец, Си е диктатор!„
Днес ще обърка Либия със Сирия, утре ще каже, че синът му е загинал в Ирак (умира в САЩ), а после ще се здрависа с въздуха или ще падне и ще се пребие след края на речта си.
За сметка на това, „убиецът“ Путин говори два часа, в които не нарече нито един световен лидер идиот, убиец, а спомена „партньори“ и мотиви (исторически, икономически). Тъкър му зададе въпрос относно оформянето на две сфери в световен мащаб, а Путин напомни, че и човешкият мозък е разделен на две половини, като всяка от тях отговаря за определени функции, разпределили са си задачите, и ако не работят в синхрон, то това означава болестно състояние, което трябва да бъде излекувано. Говори за липсата на баланс и за новите реалности, в които вече е светът и че Запад трябва да се адаптира не с постоянно налагане на сила и рекет, а да използва все още предимството си, за да бъде лидер по нов начин.
Всеки по-критично настроен човек би се запитал, защо лидерът на Запад е ходещ полуидиот, с очевадна деменция, който блее само лозунги и сее омраза, заплахи и страх, синът му е нашмъркан лигльо, който си вади патката навсякъде по света, а лидерите на лошите и изостаналите Китай и Русия звучат доста по-аргументирано и дипломатично. Дори да приемем, че ръсят пропаганда. Пропагандата се използва от всички, то си е пиар презентация на интересите на елитите пред простолюдието.
Това тотално преобръщане се вижда и у нас. Най-големите западни критици, които аз познавам, са най-големите привърженици на САЩ и Европа допреди 15 години, дори и аз бях такъв. А най-големите и гласовити евроатлантици днес са бившият комунистически елит и децата им. Вижда се и от агресивното им поведение, трябва всеки ден да се доказват и показват колко мразят Русия и националните символи, всеки ден да потвърждават своята лоялност. От страх, защото са неспособни да свършат нищо, без закрилата на сегашните покровители.
Путин дори не се и стараеше да спечели западната публика. Коментарите му, посланията, намеците – всичко бе насочено не към западната аудитория. Той сам го каза: не могат да спечелят война с медиите, защото САЩ ги контролира. Те бяха насочени към страните от БРИКС, най-вече Китай, както и към потенциални бъдещи членове. За това колко нелоялен и сребролюбив е Запада. За ново преразпределение на силите, където третият свят ще има по-добър и справедлив баланс.
Знаем как ще го приеме западната преса – с жлъч, демонизация и изваждане на цитати извън контекст.
В крайна сметка, наистина трябва да се запитаме дали корпорациите не се издигнаха твърде много и не започнаха да слагат послушни идиоти за лидери и президенти, опитвайки се да ни превърнат всички просто в потребители и работници, да изтрият националностите и да наложат една единна корпоративна щампа, една контролирана идеология.
Щото това е загубена кауза.
А светът се нуждае от креативността, изобретателността, визията на Западния свят. Повече от всякога.