СВОБОДНИТЕ ВРЕМЕНА ЗА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ПРИКЛЮЧИХА НЯКЪДЕ 2016, 2017 ГОДИНА.
Казвам това по повод достойната реакция на една от най-таланливите ни писателки Елена Алексиева, която се отказва от наградата за литература Фонд 1300 или там както беше.
Достоен творец, достойна постъпка.
Само да кажа още две думи по тоя повод.
Свободните години за българската литература приключиха някъде 2017, 2018 година. От тогава в литературата ни плъзна политкоректният раундъп.
Първо той проникна във всички журита на най-важните национални награди. Вижте им съставите – те са едни и същи, на ротационен принцип се въртят из цялата страна, осъществявайки болшевишки надзор над литературната продукция. Едни и същи имена, накичени с академични титли, едни и същи литературни трибунали и тук там някой сериозен писател или поет – за парлама без решаващ глас.
За всичко останало в политкоректната идеологическа фабрика на съвременната ни литература няма да си губя думите. Тя е факт и е страшна за духа на свободното творчество. Добре, че писателството е най-самотното занимание на света.