Здравей, Унгария. Здравей, Будапеща. Здравейте, европейци и приятели американци.
Благодаря ви много, че ме приехте. Позволете ми да пропусна формалностите за момент и да се потопя направо в тема, която не е толкова весела, но много, много необходима за обсъждане. Нека ви преведа през последните седем дни в Европа.
Тази седмица в Стокхолм три възрастни жени на около 70 бяха намушкани с нож посред бял ден на улицата. В Лондон четирима души бяха намушкани с нож само за 42 часа. В Париж стотици афганистански мигранти излязоха на улицата, за да се разбунтуват. А в Бринголо, също във Франция, още една църква беше изгорена до основи. И това, дами и господа, са само няколко инцидента само за няколко дни на нашия красив континент. Но всички знаем, че тези инциденти вече не са инциденти.
Ако има нещо, което е сигурно, то е, че ние знаем и нашите правителства също знаят, че има връзка между масовата миграция и престъпността.
В холандския град Дордрехт онзи ден се случи нещо интересно. Те обявиха – а това е малък град в Холандия, в моята родна страна – че нов център за убежище ще бъде построен в този малък град. И какво направи общината? Те казаха: „Ще предоставим на гражданите, които живеят в близост до този център, по хиляда евро, за да предприемат допълнителни мерки за безопасност.“
Нашата нова реалност в Европа се състои от чести изнасилвания, намушквания, убийства, стрелба, дори обезглавяване.
Но нека изясня едно нещо. Това не се случваше преди. Това е нововнесен проблем.
Самюел П. Хънтингтън в книгата си „Сблъсъкът на цивилизациите” го предсказа преди повече от 25 години, когато написа – и аз цитирам:
„В новия свят на масова миграция най-разпространеният, важен и опасен конфликт няма да бъде между социалните класи. Той няма да бъде между богатите и бедните. Той ще бъде между народи, принадлежащи към различни културни нагласи. Племенни войни и етнически конфликти ще възникнат в цивилизациите”.
Е, момче, прав беше! И най-лошото е, че ние като общество изглежда сме станали безразлични към това. Но вярно ли е то? Отказахме ли се? Наистина ли приемаме новата реалност, която нашите глобалистки лидери имат предвид за нас?
Знам едно нещо със сигурност и то е, че ако нищо не се промени, ако не започнем сериозно да се борим за нашия континент, за нашата религия, за нашите сънародници, нашите държави, тогава това време, в което живеем, ще залезе като история във време, в което западните нации вече не трябва да бъдат нападнати от враждебни армии, за да бъдат завладени. Това време ще остане в историята като периодът, в който нашественикът е бил активно поканен от корумпиран елит. И не само този корумпиран елит покани врага, но и накара местното население да плати за това, със своите пари.
Всеки, който има очи, може да го види. Местното, бяло, християнско, европейско население се заменя с все по-бързи темпове.
Позволете ми да подкрепя това с някои статистики от моята родна страна. Да вземем Амстердам, столицата. В момента Амстердам се състои от 56 процента мигранти. Хага, 58 процента мигранти. Ротердам, почти 60 процента мигранти. И разбира се, тези имигранти идват от нехристиянски, незападни, африкански и близкоизточни страни. Заключение, холандското население вече е превъзхождано в нашите големи градове.
Но нека погледнем нататък. Лондон, 54 процента мигранти. Отново, заключение, местното население е превъзхождано. Брюксел, свят ми се завива – 70 процента мигранти. Заключение, местното население е значително превъзхождано. И други европейски държави, разбира се, скоро ще последват този пример, ако още не са го направили.
Тук ще направя забраненото от елита заключение. Теорията за голямата замяна вече не е теория, тя е реалност. И това, което е интересно при подмяната, е, че истаблишмънтът или ще отрече съществуването му, или когато го признае, ще каже, че е много добре, че местното европейско население скоро вече няма да е мнозинство на собствения си континент.
Холандският национален позор, наричан още „Папата на климата“ – Франц Тимерманс, вече заяви през 2015 г., че многообразието е съдбата на човечеството и че Европа ще бъде многообразна.
И разбира се, досега мисля, че всички знаем какво имат предвид под думата „разнообразие“. Това означава по-малко бели хора, по-малко от всички нас.
Представете си това в азиатска или африканска държава. Представете си техните лидери да се радват на факта, че народът им скоро вече няма да бъде мнозинство в собствената си страна. Абсолютно немислимо, невъобразимо!
И така, какво, по дяволите, не е наред с нашите лидери? Чувството, което се крие в основата на това, което казват, винаги е едно и също. Нашата власт твърди, че белите хора сме зли и че нашата история е била фундаментално различна от тази на другите. Съзнателно или несъзнателно, те са изсмукали лъжите и антибелите догми на неомарксистката теория за нас, като за „критичната раса” .
Ето защо тоталитаристите в Брюксел се опитват да принудят вас, унгарския народ, една суверенна нация, да приемете имигранти, въпреки факта, че населението каза категорично „не“, както и правителството.
Но не се заблуждавайте, по-голямата част от холандците също не са поискали това. Точно както Брюксел принуждава Унгария да приеме тези орди от имигранти, те правят същото сега дори в най-малките градове в Холандия.
Нито една част не може да остане холандска в традиционния смисъл на думата. Никоя част от Европа не може да остане европейска. И не е трудно да се разбере защо. Ако старата Европа все още съществува на определени места, тогава хората ще могат да сравняват новата Европа със старата и естествено ще предпочетат старата.
Ето защо еврократите мразят толкова много Унгария.
И посланието им е ясно. Нашият начин на живот, нашата християнска религия, нашите нации, те трябва да си отидат без изключение. Тяхната визия за бъдещето е неолибералната, неузнаваема Европа, където всеки град става като Брюксел. Грозно, мръсно, опасно, нулево социално сближаване. И дори когато го направят, крайният резултат е грозен или по някакъв начин по-грозен от това, с което са започнали.
Какво ни остава? Постоянно състояние на изолация, объркване и дезориентация. Дами и господа, добре дошли в Новия световен ред.
И така, какво е противоотровата?
Силна християнска Европа от суверенни национални държави. Ето защо трябва категорично да отхвърлим лъжата, че национализмът предизвиква война.
Не национализмът или националният суверенитет причиняват война. Това е експанзионизъм. И къде в Европа го намираме днес? На едно и само едно място – Брюксел.
Не е ли смешно как същите хора, които подкопават националния ни суверенитет и обичат да го правят, дават всичко на еврократите там, че тези хора сега ни казват, че трябва да похарчим милиарди и милиарди евро за националния суверенитет на Украйна?
Това е шега, честно казано, и е доста болна, скъпа и опасна шега.
По време на скорошно интервю бях попитана от интервюиращ: „Не мислите ли, че понякога отивате твърде далеч? Не мислите ли, че понякога сте прекалено радикална?“ Замислих се за секунда и казах: „Не, не мисля, че отивам твърде далеч.“
Честно казано, дами и господа, мисля, че ние в Европа не сме стигнали достатъчно далеч. Мисля, че ако наистина мислим за съзнателно организираната структурна атака срещу нашата цивилизация, не правим достатъчно.
Правим ли достатъчно, за да спрем нападенията срещу нашите семейства, нашия континент, нашите страни, нашата религия? Когато чуем за поредното убийство, за поредното намушкване с нож на малко невинно дете, правим ли достатъчно? Когато знаем, че нашият национален суверенитет е предаден на Брюксел, правим ли достатъчно? Когато чуем, че християнските деца в Германия сега приемат исляма, за да се защитят, правим ли достатъчно? Не мисля така.
Тоталитарната институция на Европейския съюз трябва да падне.
Нека бъда ясна, не вярвам в реформи. Когато основата на вашата институция е прогнила, какъвто е случаят с Брюксел, можете да построите отново къщи върху нея, колкото искате, но те все ще се рушат.
Така че единственият отговор е, че Вавилонската кула трябва да бъде разрушена.
Дами и господа, ние сме дъщери и синове на най-великите нации на Земята. И ние трябва да се запитаме какво се случи с нас? Откъде идваме? И което е по-важно, накъде отиваме?
Нашите елити са ни обявили война и сега е време да облечем цялото Божие въоръжение, за да отвърнем на удара и да победим.
Много благодаря!