Покушението срещу премиера на Словакия Роберт Фицо е политическо! Това не е криминален акт, а опит за убийство, извършен от активист на либералната партия „Прогресивна Словакия“. Това е словашкият политически еквивалент на „Демократична България“ у нас – войнстващи либерали, самопровъзгласили се демократи и джендър прогресисти, с идентичен манталитет като тукашните жълтопаветни екстремисти на розовия болшевизъм.
Изродът Юрай Синтула, който простреля Фицо, е писател, драскач на същите тъпотии, като родния „букър“ Георги Господинов, който най-вероятно е закичил украинското знаме на профила си, а това на дъгата се вее от терасата на жилището му.
Това са те! Войнстващи дехуманизирани девианти с нацистки уклон, които са готови да убиват, заслепени от фанатизма и нетърпимостта си към всеки, който не споделя извратените им възгледи и се противопоставя на злокобната сатанинска матрица, в която се борят да вкарат Европа и западната цивилизация като цяло.
Днес тази либерална паплач показа истинското си лице и фашизоидната си същност. Палачът на Фицо е същият като нашите „демократи“, които ядоха на Коледа изродска торта с детски главички в чест на това, че нарязаха един паметник с флекс и захвърлиха фигурата на българската майка с дете на ръце в калта до София.
Въпрос на време е да започнат да убиват – те и сега го искат, но все още не им достига кураж. Повечето са жалки страхливци и за момента не се чувстват достатъчно силни, иначе не биха се поколебали да посегнат на човешки живот.
Робърт Фицо е един истински прогресивен държавник, социалист в здравия смисъл на това понятие, което претърпя сериозни метаморфози през последните десетилетия и в крайна сметка днес е узурпирано от една социал-либерална секта и употребено по най-безскрупулен и долен начин.
Някакъв долнопробен маргинал, фанатизиран активист на словашките „добри сили“, на тамошната ДБ, покоси доблестен мъж, който застана начело на Словакия и се опълчи на диктата на назначенците на Сорос, които дерибействат в Брюксел и издевателстват над европейските народи, отказа да въоръжава киевската хунта и момчето на Байдън Зеленски и не пожела да поведе сатанинското шествие на извратеняци, наречено Прайд, в Братислава.
Роберт отказа да бъде евроатлантик и обяви, че той и народът му няма да приемат псевдоценностите, които словашките жълтопаветници натрапваха на обществото. Фицо даде надежда на много нормални хора в Словакия и в Европа като цяло, че корпоративният либерал-сатанизъм с всичките му извращения няма да може да прекърши човешкото в нас.
Вярвах, че той е един от хората, които ще вдигнат вълна и ще върнат нормалността в Стария свят, към който принадлежа.
Днешната мерзост на либералния фанатик в Словакия трябва да накара всички ни да се замислим какъв свят ще оставим на децата си. Настава време разделно и всеки трябва да се определи на чия страна застава, защото вече не може да си неутрален или по средата! Смирненски го е написал преди повече от 80 години в миниатюрата „Босоногите деца“:
„Два свята, единият е излишен!“