Две неща не мога да разбера. Навярно са много повече, но две от тях са непрекъснато извор на недоумение: българската чувствителност и европейската политика.
С първото човек може да се сблъска в социалните мрежи. Там бдителни госпожички с неопределена сексуална ориентация денонощно дебнат за спазването на обществения ред и спокойствие. Прекопирал си нечии данни, снимки, адрес и т.н. от друго общодостъпно място и пускаш тези данни като илюстрация на свои мисли – ауууууууу, не може, това е лична поверителна информация. Нищо че се мъдри на първата страница на официални сайтове, пак не може! Само посветени могат да я виждат, останалите трябва да четат подобни „тайни“ файлове със затворени очи. Бдителните госпожички се грижат за реда, който не е установен от никого и е плод само на тяхното болно въображение.
Същевременно навсякъде в България се веят жизнерадостните знамена на дъгата. Разголени и вечно разгонени бойлавъри предлагат щедро тела на шестгодишни момченца и напират да сменят пола им. От екрана ни гледат изтормозени от демони същества и въртят пред камерите задните си части, от отвора на които се веят български трикольори. Американски генерали с тесни поли и токчета ни учат на военно дело. Шизофренията е повсеместна и видима с просто око, но полъхът на преизподня кой знае защо не впечатлява перверзните стожерки на морала и правилата. За беда – подобна е и политиката на социалните мрежи.
Не, това не е проява на лудост, или не само на обикновена лудост. Това е патологична жажда за упражняване на власт. Съгласувана с правилата на мейнстрийма остатъчна проява на свободна воля. Всичко, което не е изрично разрешено от кукловодите на глобализма, е забранено.
Апутиоз на димукрацията!
Или обикновена параноя?!
Тук е времето да се провикнем: „Ама какво ви става, бе, хора!“ Време е, ама няма да го направим! Всички знаем какво им става, пише го в учебника по начална психиатрия.
Политиката на ЕС сме обсъждали многократно тук и няма да се впускаме в подробности. За мен си остава неразбираемо как политиците мамят народите си вече десетилетия, как съсипват икономиката и им внасят тероризъм чрез агресивен ислям, а народите все така искат пак от същото. Това са или подправени избори, или е параноя, описана в учебник по психиатрия, но вече за напреднали.
Всъщност, не са ли това многообразните форми на едно и също явление!? Европейска политика, маскирана в индивида като принципно поведение!? Откъде се подават опорките, за да бъдат толкова сигурни в себе си слугите на Дълбоката държава!? Те ни вменяват какво е правилно и какво не. Момиченцата с неустановен пол се учат от тях. Прегледайте например групите във Фейсбук, те са инфилтрирани навсякъде в тях и си играят на стражари и апаши с хората, които не споделят възгледите им.
Това днес се нарича „контрол на общественото мнение“. А всъщност е обикновен фашизъм.