Най-накрая България стигна до момента, в който за нейно добро е тя да няма нито един университет на собствена територия. По-добре ще е за нацията, доколкото я има, повярвайте.
Законът за чуждестранните агенти ли? Той предлага бенефициентите /има ли друга по-подходяща дума?/ на чужди пари, да, за кинти говорим, грантовете е за благоприличие, да бъдат осветявани. Този закон не просто трябва да бъде моментално въведен. И е твърде наивно-благородно да бъдат регистрирани като чуждестранни агенти само тези, които получават над двайсет процента от чужди донори. До пет процента максимум!
При сто хиляди лева, колкото обикновено получава минимум всеки един от тази прислуга, той става зависим. Ами, представете си. Десет процента от сто бона са десет бона. Това ти закрепва по хиляда на месец. Вноската за кредита, да речем. А въпросните двайсет процента – двайсет хиляди!… Да не говорим за сумите нагоре.
Тези всички преподаватели, да речем, до един са мръсници. Два вида мръсници. Рафинирани мръсници. И просташки мръсници – по-малкото зло от ректорите на всичко в София. Но и НБУ трябва да бъде закрит, три четвърти от Ректората, завинаги заличен Техникума по журналистика, част от СУ, който всяка година изкарва най-агресивната, малограмотна медийна шлака.
Всички провинциални университетчета, бълващи „историци“, проповядващи после, че историята на Европа започва с … Независимостта на Америка. Накратко, почти няма университетски преподавател в България, който не е вземал западни „грантове“. Мнозина от тях дори са обикновени лъскачи на обувки на полуграмотни американци, които им се явяват обаче шефове в така наречените „университети“. Схващал съм се от срам, гледайки как истински интелигентни, образовани, талантливи, иначе, наши сънародници подгъзурчват на тая щатска привнесена паплач. Извинявам се за двете думи в последното изречение. клавиатурата ми сама ги написа, не са от моя речник, обикновено. Пък какво се преподава там, ще се хванете за главата. Канили са ме да им гостувам, виждал съм.
Накрая. Някои може да са забелязали, че напоследък ми се налага да прекарвам времето си между София и Париж. Така стана, че се докоснах и до френската образователна система. Франция може все повече да се превръща в безгласен сателит на Щатите. Но какво е останало у нея от доброто старо време? Зверски, макар и невидим, натиск върху най-малките до най-големите чужденци да говорят чист френски. Щом са решили да са там. Пълна интеграция /асимилация дори/ по отношение на френската култура. В началото – няма друго, освен френска класика. Пък после ще видим… Навсякъде, и във Франция, и в България, обикновените хора със слугински манталитет преобладават. Но френските лакеи са впрегнати да служат на френските интереси. Българският слугинаж облизва в несвяст всичко, което идва от Брюксел и Вашингтон.
Au Revoir!… Засега.
А някъде да сте чували наскоро, че концепцията за живот в столица идва от Плиска и Ааахен! Но после е най-прекрасно развита във Велики Преслав… Няма кой с виШо да ви го разкаже. Най-малко пък на английски.
Българският здрав разум ще оцелее по-лесно без университети, отколкото с академичната си паплач.