О, НЕ!

35 години народът ни търпи не само бедност, грабеж и геноцид, но и невероятни унижения! България се превърна цялата в един огромен Батак. Имам предвид не само града и историята му, но и името му като нарицателно.

Основен аргумент на неолибералните пишманисторици е, че кланетата в Батак са ги извършили помаците, с една дума – българите. С втора дума – сами сме си виновни, няма какво да търсим сметка от прадедите на населението на натовска и братска Турция. Когато ги попитам на кого дължим съществуването на помаците, или не отговарят и бягат, или отговарят с лични нападки и агресия.

Питам ги смятат ли се помаците за българи и им пускам видео с десетки интервюта, от които се вижда, че в графата „национална принадлежност“ те до един са написали „турчин“. Няма реакция, но се подразбира, че когато става дума за баташки кланета, помаците са българи, но когато иде реч за строеж на джамии, те са чисти турци. Това е мнението на еничарите в България.

Нима мислите, че днес няма еничари в родината ни? Има, наричат се „евроатлантици“, „неолиберали“, или само „либерали“. Наричат ги “жълтопаветници”, “соросоиди”, “грантаджии”, “либерасти”, “толерасти”, “психодесни”, „планктон“, „умноокрасивитет“, „джендъри“ – това противниците им.

Обединява ги презрението към българите Вече не ни колят с ятагани, убиват ни с думи. Ето как:

„Chavdar Ghiuselev

Моля ви, изгледайте търпеливо това видео, което заснех преди малко, пред Народния театър. Гнъсно мероприятийце, спретнато от недъгави, несретни комплексари-примати. Застарели лумпено-лузъри, опърпани хорица, жалки батки, изпаднали в псевдо патриотичен потрес. Някакъв девиант врещи през мегафон, че България била дала на половин Европа писменост, други надуват свирки, трети гледат злобно, безпросветно и злорадо. И накрая, както му е реда, издрусаха знойно и сакато хорце. Срам, срам, срам!!!„

Погледнах фейсбук-стената на този „артист“. От снимките се взира в нас човек с налуден вид, който сякаш е написал горните редове за себе си. Няма съмнение, добре се е самоохарактеризирал.

Какъв породен от срам патос блика от думите му. Срам от това, че е българин, че сред народа ни има необразовани и опърпани хорица, от които жълтопаветният планктон така се гнуси, че чак се задушава в повръщните си. Нежалките батки са жални и искат друг народ, друга история, друг произход. Те са погнусени от… себе си!

Има защо!

Поглеждам набързо и биографийката му. Таткото провинциален комунист, уредил потомъка си в Италия, синчето не успяло да се реализира там и сега преподава разни неинтересни работи в НБУ – Соросоидния ПУЦ в София. Посредствен рисувач. Дотук нищо ново, типична биография на жълтопаветник. Даваме му правото да се срамува от себе си колкото си ще.

Сега поводът за неволите жълтопаветни.

Ирландският писател и драматург Джордж Бърнард Шоу е написал пиесата „Оръжията и човекът„, играна през 1894 г. в театър „Авеню“, Лондон. Действието в нея се развива по време на Сръбско-българската война от 1885 г.. В тази пиеса дъблинчанинът се подиграва с българите, осмива ги и наранява техните национални чувства. Пиесата неведнъж е освирквана и сваляна от световните сцени заради това. Цитати от нея има в целия нет, всеки може да се убеди в грозотата и литературната безпомощност на този посредствен текст.

Оказва се обаче, че хърватинът от Илинойс Джон Малкович е решил да постави тъкмо тази пиеса в Народния театър „Иван Вазов“. И то точно на 7.11.2024 г. , когато е 139- тата годишнина от деня, в който българските войски удържат победа над сръбската армия в битката за Сливница.

Естествено е да има протести срещу подобни „съвпадения“. Някой за пореден път е решил, че народът ни е толкова унизен и премачкан, че ще преглътне и тази поредна гавра. Но българинът се оказва недостатъчно убит и се надига с последни сили, за да се защити. Това, разбира се, не се харесва на жълтопаветния планктон и той се надига в защита на ирландеца и хърватина от Илинойс. Защото иначе може да му спрат отвъдокеанските хранилки и той да бъде принуден да си изкарва парите с честен труд. А това планктонът не го може, просто не е научен.

Мен пиесата и нейната постановка не ме вълнуват особено. На света има и много други бездарни текстове, възвеличавани по политически съображения, четете Георги Господинов за целта. Хегемонът се нуждае от слуги и венцехвалители, освен това Дълбоката държава има постоянен недостиг на космополитна прислуга, не на българи. Финансовият капитал се опитва да заличи националните спомени на народите, а тази пиеса служи тъкмо на подобни цели и затова е възкресявана в настоящето.

С избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ постигането на тези цели обаче се отдалечава с 4 и повече години. Планктонът нервничи и изпада в тежки психически кризи, защото изборът на 47-мия президент в отвъдокеанския им донор застрашава устоите на неговото съществуване. Ами ако грантовете намалеят или пресъхнат съвсем!? О, ужас на ужасите! Оттам идват и кризите чавдарови, соросоидният ПУЦ „Нов български университет“ може да спре да плаща сочни заплати за преподаване на посредственост и скука.

Това е вдъхновило сина на певеца-комунист да хули онези, които протестират срещу поставянето на тази посредствена пиеса. Добри или лоши, тези хора имат право на протест. Но, според Планктона, те нямат право да отнемат грантовете и да застрашават заплатките на успешно продалите се слугинчета на Хегемона. Оттам и пяната по устите на едноклетъчните.

Др. Chavdar Ghiuselev безспорно причислява себе си към „по-образованата и културна част от обществото„. На всички нас вече ни е писнало обаче от синове на партийци, които от яслата на Дълбоката държава громят комунизма на бащите си. Айде, стига с иванкръстевинизмите, този филм свърши на 5-ти ноември тази година. Закъсняхте с два дена, мили чавдарчета и пионерчета.

Ама патриотите ви били пред Народния. Замеряли ви с вонящи течности и ръбести предмети. Обиждали нежните ви жълтопаветни души.

И по-лошо ще става, милички, гответе се! От 35 години ви гледаме как храчите словесно върху народа ни, как го презирате и хулите. Мислехте, че Хегемонът вечно ще е зад вас и ще притиска врата на българите, докато вие се изживявате като елит и ги налагате с тояги.

Е, сметките ви излязоха криви, господарите ви се изнесоха като в Афганистан и ви оставиха сиротни и самотни. Ако ви се размине само с бой, значи ви е провървяло. Защото някои практики от Анадола още се практикуват у нас, и ако народът ни реши да ги приложи, не искам да съм на вашето място.

О, не!