Приятели, вероятно сте забелязали основните фази на поведение на бившите ни червени номенклатурчици от ДС, които днес са се трансформирали в тъмносини атлантици. Едно и също поведение. Видите ли някой, който си къса ризите и се кълне, проклина и с всяка дума иска да се докаже и покаже като праведен, ясна е работата.
Това е синдромът на еничарите. Загубили идентичност, те искат да са по-големи и по-жестоки османци от родените такива.
Това си личи и от несигурността, злобата и постоянното въртене на една и съща плоча. Един истински творец не би ревал и ръсил обидни и грозни епитети. Би показал класа, оригиналност, хумор, самоирония.
Когато им лъснат дирниците и се окаже, че са бивши агенти на ДС, или деца на привилегировани партийни дейци, те изпадат в истеричен бяс, почват да кълнят и обвиняват, да се представят за клети жертви, които са били накарани, бити и изтезавани, да клюкарят другите обикновени люде.
Едва, едва клетите получават правото да ходят на Запад, за да си видят родата, купуват си плочи, ходят на стриптийз барове, но, горките, са малтретирани, мачкани, репресирани. Връщат се, раздават дискове и се фукат на простолюдието.
После с изпепеляваща злоба ни размахват пръст да не споменаваме тежкото им клето минало, където всички агенти на ДС са били бити, изтезавани и за наказание пратени в чужбин,а за да гледат стриптизьорки и да усетят разпада на Запада. Сърцето ми се къса. Една и съща съшита история и десетки хиляди зомбита, които вярват в нея.
А ние трябва да играем терапевтичната роля на „говеда“ и „уроди“, за да се почувстват те като елит, без който не можем и пред който трябва да се прекланяме.
Същото се отнася за Бахарови – в крайна сметка не ние рекламираме игрите на мафията, хазартните такива и не ние купуваме основната им стока, за да я шмъркаме.
–-
Но знаете ли кое винаги ме учудва? Ясно е, че всяка система иска да си създаде изкуствено интелектуални фигури, чрез които да осъществява социалното си инженерство. Които да я излъскват, да им раздава награди, а те да играят ролята на пастири, които да водят овцете и да им набият в главите правилното (и предсказуемо) поведение и идентичност.
Но такива „пастири“ никога не могат да бъдат истински творци, те са подлизурковци, послушници, подставени порцеланови фигури, те нямат собствено мнение. Всичко при тях е изкуствено, фалшиво, създадено, за да слугува, да заповядва, да обявява всички мислещи за врагове, за злодеи. Затова фъфлят със злоба, ръсят обидни епитети и лепят познатите ни до втръсване етикети.
Няма ли да е по-голяма реклама за системата да остави и окуражава естествените творци, хора, които не са затворени в политически стени и идеологическите правила? Истинските творци са бунтари, хората, които се опитват да посочат недостатъците на системата, опасностите, да поставят системата в такова положение, че тя непрекъснато да се опитва да се развива и подобрява. Защото няма перфектни системи. Не ни трябват гъзолизци, писна ни от тях. И ние можем така.
В България има достатъчно млади и стари хора, които са истински творци, които умеят да разглеждат и представят света, триизмерно, цялостно от всички гледни точки, а не само от проекцията, в която са поставени. И няма по-голямо падение за културата от това, някакви двуизмерни прехвалени послушковци да бъдат представени като месии и великани, да им раздават награди и да им напомпват самочувствието до такава степен, че те вече да се мислят за недостъпни богове.
А са просто посредствени чиновници. Летвата е толкова ниска, че, дори и клекнала, културата няма да може да премине под нея.