ИЛИ ЛИТЕРАТУРАТА КАТО УБЕЖИЩЕ ЗА НЕЖНИ ДУШИ
Преди около три години в България е издаден „Енциклопедичен справочник на българската литература, създавана в европейската, американската и австралийската диаспора в периода 19. – 21. век“ – това е пълното име на сборника с български писатели, които творят по света. Съставител е живеещият понастоящем във Велико Търново Георги Н. Николов. Не историкът със същото име, а роденият в Бургас литературовед.
Идеята е добра и благородна – да се огласят забравените писатели, напуснали родината си по различни причини, но запазващи езиковата и културната връзка с нея. Тези хора безспорно имат правото да бъдат извадени от забравата, някои от тях като Васил Славов, Бойко Златев, напусналият ни наскоро Георги Белев, непрежалимата пътешественица между звездите Марион Колева, Любомир Николов и др. са безспорно писатели, при това талантливи. Но прави впечатление, че и мнозина знакови имена са пропуснати, като на тяхно място са поставени напълно неизвестни хора, които тепърва ще трябва да доказват, че са писатели.
Ще се въздържа да цитирам имена, защото и аз като емигрант от 35 г. не познавам всички и не съм в състояние да прочета цялото това заливащо ни подобно на цунами втурване в литературните открити води. Но ми прави впечатление, че като основен информационен източник е ползван сайтът на ЛИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА.
ЛИГАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА – В УНИСОН СЪС СЪЩНОСТТА НА МИСИЯТА СИ И РАЗГРАНИЧАВАЙКИ СЕ ОТ ВСЯКАКВИ ГРАФОМАНСКИ ОПИТИ ДА РАЗРУШАТ ЦЕЛОСТТА НА ПРОСТРАНСТВОТО Ѝ, ГРАДЕНО С МНОГО УСИЛИЯ – ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА ПУБЛИКУВА И РАЗПРОСТРАНЯВА ИМЕНАТА НА БЪЛГАРСКИ АВТОРИ, КОИТО ЖИВЕЯТ И ТВОРЯТ В ЧУЖБИНА, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ТОВА СЕ ХАРЕСВА ИЛИ НЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ СРЕДИ ИЛИ (ПОРАДИ НЯКАКВА НЕИЗВЕСТНА ПРИЧИНА) Е В УЩЪРБ НА ТЕХНИТЕ ЛИЧНИ ИНТЕРЕСИ И СЪОБРАЖЕНИЯ.
Този Фейсбук сайт е демократично място за изява на всички желаещи по света и у нас. Аз не членувам в него, защото смятам, че един писател, и особено един критик трябва да запази своята неутралност и затова обвързването с писателски организации засяга в една или друга степен неговата независимост. Създават се приятелски връзки, души се влюбват в други души и конформизмът ни преборва накрая, а качеството на текстовете остава на заден план. Което е катастрофа за литературата.
Влизам в сайта, само когато някой линк ме отведе там – както стана и със споменатия справочник. Следя, макар и не постоянно, публикациите на Васил Славов и много информативните литературни обзори на критика Георги Цанков. А първопричината да вляза вътре беше незабравимото и талантливо момиче Марион Колева, чиито стихове ме впечатлиха преди време и това беше повод да следвам с нестихващо любопитство линковете й към него. Така че смятам сайта за информативен и полезен, макар понякога да ме дразни нивото на някои публикации. Но… демокрация, какво да се прави!
След една безсънна нощ, реших да направя списък на писателите, които не са включени в справочника, защото едно изречение на Георги Н. Николов ме обнадежди, че може да има ново издание и пропуските да бъдат запълнени: „Считам, че Енциклопедичният справочник ще бъде от полза за изследователите на новата и съвременната българска литература в чужбина и че той ще има своето следващо продължение – далеч по-обширен и подробен.“ Притесни ме само фактът, че през изминалите години продължението може вече да е отишло в печатницата и някои от писателите отново да са пропуснати.
Затова написах няколко изречения и добавих списъка с молба да бъде предаден на съставителя. Не познавам този човек, но бях убедена в неговата добронамереност и че той ще включи предложените от мен писатели, както и други, за които ще се сетят участниците в Лигата.
Истеричната реакция, която последва, ме удиви. Тъй като обидите бяха изтрити от някого, няма да ги публикувам тук. Ще се спра само на цитат, написан от Георги с големи букви под моя постинг: „КОГО ИМЕННО ПОЛЗВА ПУБЛИКУВАНИЯТ ТУК СПИСЪК НА „ПРОПУСНАТИТЕ“ АВТОРИ? ЗНАЧИ ЛИ ТОВА ЧЕ АЗ, КАТО СЪСТАВИТЕЛ, НЕ СЪМ СИ СВЪРШИЛ С ПОЗНАВАНЕ РАБОТАТА? ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИЙКИ ЗА „ПРОПУСНАТОСТ“ ПОДСКАЗВАТ ЛИ ЗА КОЛЕГИАЛНОСТ, ИЛИ ЦЕЛТА ИМ Е ДРУГА, НЕЯСНА ЗА МЕН?“
Отговорих му, че целта ми е единствено споменатите от мен писатели да бъдат включени в едно следващо издание. Половината от тях са мъртви и няма кой да ходатайства за тях, а живите явно не са узнали навреме за съществуването на подобно издание. Отговорът беше много обиден и съдържаше обвинение, че търся личен контакт със съставителя, който високомерно ми беше отказан. За да не стават повече драми, изтрих отговорите си и оставих само списъка и коментарите на другите автори.
Малко по-късно сайтът на съставителя осъмна със следното грандоманско съобщение: „Днес прекратих членството си в Лигата на българските писатели в САЩ и по света…„
Това последното ми заприлича вече на изнудване. Постепенно започнах да проумявам с какво явление си имам работа – с едно самонапомпано болно самочувствие, което явно използва литературата за собствени користни цели. С една дума: Лигата трябваше да си посипе главата с пепел, защото е допуснала някой да се усъмни във „величието“ на съставителя на справочника.
Вчера се позачетох в сайта на непознатия ми дотогава Георги Н. Николов. И реших, че наистина е здравословно да си нямаш работа с хора, които се самоназовават „критици“, но произвеждат единствено панегирици за полезни литературни приятели.
Съжалявам че наруших идиличния бизнес-уют на Николов, но литературата все пак не е пансион за благонравни девици. Не е място и за пладнешки седенки на пописващи лелки. За похвалване на този или онзи амбициозен човек, който вече се е превил под тежестта на собствената си претенция за непогрешимост.
Тя е бойно поле, на което протичат тежки битки. Българската литература не прави изключение и съставителят на справочника навярно добре знае това. Макар че моята цел не беше в случая воденето на битки – но въпреки това трябвало да бъда наказана и натикана в ъгъла, защото съм се осмелила да направя забележка на един литературен „титан“, издигнал себе си на пиедестал от венцехваления на други подобни „титани“.
Като илюстрация ще пусна последното изстъпление на истеризиралия без никакъв реален повод съставител, след което ще му спестя да чете по-нататък мои постинги във Фейсбук: „Не е станало нищо особено, приятелю. Според изпитаното римско правило: „Всекиму своето!“ Но припомням, че съм делегиран представител и координатор за България на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина“ (не на ЛБПСС) със седалище Чикаго. Това са две различни неща, които бих искал да се знаят…“
Тук вече се смях с глас. Толкова комплексарщина е прекалена дори за световно комплексиран жител на град като Бургас. Към изнудването се е прибавило и цитирането на заеманите от непогрешимото критическо божество постове. Ами сега?! Усъмнили сме се в един делегиран представител и координатор за България. Навярно ще бъдем наказани, може би над главите ни ще се посипят огън и жупел. И няма да бъдем включени в следващи енциклопедии, ауууу, какъв ужас само!
Спирам дотук, макар да съм удивена и да се питам кога подобни хора успяха да си изградят подобно нечовешко самочувствие!? Кога усвоиха тактиката „морков и тояга“ и започнаха да я прилагат с такъв небивал успех в литературата ни?!
За бога, изтрийте го този злополучен списък, аз ще го публикувам тук – да послужи на бъдещите съставители, които може би няма да са обхванати от божествен паралич и ще го ползват – поне като справка.
Останалото, както казва класикът, е мълчание. Е, и с малко смях отгоре.
Списъкът:
ПРОПУСНАТИ ПИСАТЕЛИ
Илинда Маркова – Австралия
Борис Априлов – Израел
Роберт Леви – Германия
Румяна Узунова – Германия
Мария Станкова /Келберт/ – Германия
Димитър Камбуров – Ирландия
Николай Атанасов – САЩ
Лидия Гълъбова – Чехия
Радост Даскалова – Великобритания
Ганка Филиповска – Великобритания
Красимир Дамянов – Испания
Лора Василева – Израел
Весела Василева – Австрия
Никита Нанков – САЩ
Виктор Пасков – Германия, Швейцария
Веселин Веселинов – Канада