Да се подготвим психически. Ще станем свидетели на срамни обрати и връткания по посока на новото старо нормално. Довчерашни розовобузи и гологъзи джендъри ще се събудят строги консерватори. Най-осраните и грантозатъкнати сред тях ще изживеят фазата на сговорчивостта и ще се преструват по СМИ, че търсят диалог. Тъкмо тези, които забраняваха доскоро всякакъв разговор извън единствено правилните теми и насъскваха канселиращите глутници към другомислещите.
Трети ще се изживяват като верни на шестоцветния флаг и парите на господарите си и ще се надяват на възкресението на армията на розовите еднорози с щедрите й грантове. Даже ще оповестят намаляването на половете от 666 на 333, само мир да има.
За младите ще е потресно интересно, ще пият хапчета срещу гадене и ще цъкат с език до премаляване. Но на нас, по-възрастните, ще ни е само блудкаво и безапетитно. Защото вече сме преживели това на Десети ноември, когато чакахме свободата, а от Запад нахлуха стадата на розовите еднорози и те бяха яхнати от наследниците на старата и до болка позната ни диктатура на пролетариата. До един чисто нови, до един прясно окъпани и миришещи на промяна, която се оказа най-обикновена подмяна.