ДЖЕЙ ДИ ВАНС, ИЗНЕСЕНА ПРЕД МЮНХЕНСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА 14.02.2025 г.
Това е велика реч, която твори история. Нито една дума в нея не може да бъде сменена. Тя ще остане в бъдещите учебници и ще се изучава в училищата и университетите като речта, която отбеляза края на една розова диктатура – тази на глобалистката антидемократична секта и нейния грантомотивиран слугински планктон. Произнесена на фона на траурния вой на грантоядите, оставени без парите, с които Дълбоката държава купуваше нечистата им съвест и ги мотивираше да разпространяват опасната й левичарска пропаганда.
Само ден преди това /на 13.02.2025 г./ един „мил и клет“ ислямист се вряза с кола в тълпата на „пъстрия“ град Мюнхен, като рани 40 човека и уби двама, но са възможни още невинни жертви сред тежко ранените. Поредна грозна и кървава последица от една престъпна политика на подмяна на европейското население с диви ислямски орди и от яростната битка, която Демократическата партия на САЩ, нейните кукловоди от Дълбоката държава и евроатлантическите им малоумни марионетки от десетилетия водят срещу собствените си народи.
БОГ ДА СЕ СМИЛИ НАД БЕЗБРОЙНИТЕ ИМ ЖЕРТВИ!
Р Е Ч Т А:
Благодаря на всички събрани делегати, видни личности и професионалисти от медиите, както и на домакина – Мюнхенската конференция по сигурността – за това, че успя да организира такова невероятно събитие. Разбира се, вълнуваме се, че сме тук, щастливи сме, че сме тук… И, знаете ли, едно от нещата, за които исках да говоря днес, са, разбира се, нашите общи ценности.
Освен това е чудесно да бъда отново в Германия. Както чухте по-рано, миналата година бях тук като сенатор от Съединените щати. Видях се с външния министър… извинявайте, с външния секретар Дейвид Лами и се пошегувах, че и двамата миналата година имахме различна работа от тази, която имаме сега. Но днес е време за всички наши страни, за всички нас, които сме имали щастието да получим политическа власт от съответните народи, да я използваме разумно, за да подобрим живота им.
Искам да кажа, че през последните 24 часа имах щастието да прекарам известно време извън стените на тази конференция. И бях толкова впечатлен от гостоприемството на хората, дори и когато те се съвземат от вчерашното ужасно нападение. За първи път бях в Мюнхен със съпругата ми, която всъщност е тук с мен днес, на лично пътуване. Винаги съм обичал град Мюнхен. Винаги съм обичал хората му. И просто искам да кажа, че сме много развълнувани и нашите мисли и молитви са с Мюнхен и всички засегнати от злото, причинено на тази красива общност. Мислим за вас. Молим се за вас и със сигурност ще ви подкрепяме през следващите дни и седмици.
Надявам се, че това не са последните аплодисменти, които получавам, но ние сме се събрали на тази конференция, разбира се, за да обсъдим сигурността. Обикновено имаме предвид заплахите за нашата външна сигурност. Виждам много велики военни лидери, събрали се тук днес. Но макар администрацията на Тръмп да е много загрижена за европейската сигурност и да вярва, че можем да постигнем разумно споразумение между Русия и Украйна, ние също така смятаме, че е важно през следващите години Европа да се активизира в голяма степен, за да осигури собствената си отбрана.
Заплахата, която най-много ме притеснява за Европа, не е Русия. Не е Китай. Не е някой друг външен фактор. Това, за което се притеснявам, е заплахата отвътре. Отстъплението на Европа от някои от най-фундаменталните й ценности. Ценности, споделяни със Съединените американски щати.
Бях поразен от това, че един бивш европейски комисар наскоро излезе по телевизията и изрази задоволство от това, че румънското правителство току-що е анулирало изборите там. Той предупреди, че ако нещата не вървят по план, същото може да се случи и в Германия. Тези изявления на К. са шокиращи за американските уши.
От години ни се внушава, че всичко, което финансираме и подкрепяме, е в името на общите ни демократични ценности. Всичко – от политиката ни за Украйна до цифровата цензура – е изградено като защита на демокрацията. Но когато виждаме европейски съдилища да отменят избори, а висши служители да заплашват да отменят други, трябва да се запитаме дали поддържаме достатъчно висок стандарт.
Казвам „ ние“, защото по принцип вярвам, че сме в един отбор. Трябва да правим повече от това да говорим за демократични ценности. Tрябва да ги живеем. В живата памет на много от вас в тази зала Студената война изправи защитниците на демокрацията срещу много по-тиранични сили на този континент. И помислете за страната в тази борба, която цензурираше дисиденти, затваряше църкви, отменяше избори. Дали те бяха добрите? Със сигурност не. И слава Богу, те загубиха Студената война. Те загубиха, защото нито ценяха, нито уважаваха всички изключителни благословии на свободата – свободата да изненадваш, да грешиш, да изобретяваш, да градиш.
Както се оказва – не можеш да задължиш иновациите или креативността, точно както не можеш да заповядаш на хората какво да мислят, какво да чувстват или в какво да вярват. А ние вярваме, че тези неща със сигурност са свързани. И, за съжаление, когато гледам Европа днес, понякога не е толкова ясно какво се е случило с някои от победителите в Студените войни.
Поглеждам към Брюксел, където комисарите на ЕС предупредиха гражданите, че възнамеряват да изключват социалните медии по време на граждански безредици – в момента, в който забележат това, което са преценили като (цитирам) „съдържание, насаждащо омраза“. Или към същата тази страна, където полицията извърши акции срещу граждани, заподозрени, че са публикували антифеминистки коментари онлайн, като част от (цитирам) „борбата с мизогинията в интернет“.
Обръщам поглед към Швеция, където преди две седмици правителството осъди християнски активист за участие в изгарянето на Корана, довело до убийството на негов приятел, и както съдията по делото му смразяващо отбеляза – шведските закони, които уж защитават свободата на изразяване, всъщност не предоставят, цитирам, „свободен пропуск да се прави или казва каквото и да било, без да се рискува да се обиди групата, която поддържа това убеждение“.
И може би с най-голяма тревога се обръщам към нашите скъпи приятели – Обединеното кралство, където отстъплението от свободата на съвестта постави на прицел основните свободи на религиозните британци. Преди малко повече от две години британското правителство обвини Адам Смит Конър, 51-годишен физиотерапевт и ветеран от армията, в чудовищното престъпление, че е стоял на 50 м. от клиника за аборти и се е молил мълчаливо в продължение на 3 минути, без да пречи на никого, без да взаимодейства с никого, просто се е молил мълчаливо сам. Когато британските правоохранителни органи го забелязали и поискали да разберат за какво се моли, Адам отговорил просто, че се моли за неродения син, който той и бившата му приятелка са абортирали преди години. Полицаите не се трогнали.
Адам беше признат за виновен в нарушаване на новия касапски закон на правителството, който криминализира мълчаливата молитва и други действия, които биха могли да повлияят на решението на даден човек в радиус от 200 м от клиниката за аборти. Той беше осъден да плати хиляди лири съдебни разноски на прокуратурата.
Иска ми се сега да кажа, че това е случайност. Еднократен безумен пример за лошо написан закон, приложен срещу един-единствен човек. Но не. През октомври миналата година, само преди няколко месеца, шотландското правителство започна да разпраща писма до гражданите, чиито къщи се намират в т.нар. зони за безопасен достъп, в които ги предупреждава, че дори частната молитва в собствения им дом може да се равнява на нарушение на закона. Естествено, правителството призовава читателите да докладват за всеки свой съгражданин, заподозрян в престъпление, свързано с мисълта.
Опасявам се, че във Великобритания и в цяла Европа свободата на словото е в отстъпление. И в интерес на комедията, приятели, но и в интерес на истината ще призная, че понякога най-силните гласове за цензура идват не от Европа, а от собствената ми страна, където предишната администрация заплашваше и тормозеше компаниите за социални медии да цензурират така наречената дезинформация. Дезинформация като например идеята, че вирусът корона вероятно е изтекъл от лаборатория в Китай.
Собственото ни правителство насърчаваше частни компании да заглушават хора, които се осмеляваха да изрекат това, което се оказваше очевидна истина. Така че днес идвам тук не само с констатация, но и с предложение. И както администрацията на Байдън изглеждаше отчаяна да заглуши хората за това, че изказват мнението си, така и администрацията на Тръмп ще направи точно обратното. И се надявам, че можем да работим заедно по този въпрос.
Във Вашингтон има нов шериф в града. И под ръководството на Доналд Тръмп може да не сме съгласни с вашите възгледи, но ще се борим да защитим правото ви да ги предлагате на обществения площад. Съгласен или не.
Днес сме, разбира се, в момент, в който ситуацията е станала толкова лоша, че през декември тази година Румъния направо отмени резултатите от президентските избори, въз основа на крехките подозрения на една разузнавателна агенция и огромен натиск от страна на съседите си на континента. Доколкото разбирам, аргументът е, че руската дезинформация е заразила румънските избори.
Но бих помолил европейските си приятели да дадат някаква перспектива. Можете да вярвате, че е погрешно Русия да купува реклами в социалните мрежи, за да влияе на изборите ви – ние със сигурност вярваме в това. Можете да го осъдите дори на световната сцена. Но ако вашата демокрация може да бъде унищожена с няколко стотинки дигитална реклама от чужда държава, значи по начало тя не е била много силна.
Добрата новина е, че ми се случва да мисля, че вашите демокрации са значително по-малко крехки, отколкото много хора очевидно се опасяват. И наистина вярвам, че ако позволим на нашите граждани да изразяват мнението си, това ще ги направи още по-силни. Което, разбира се, ни връща към Мюнхен, където организаторите на същата тази конференция забраниха на депутати, представляващи популистки партии – както отляво, така и отдясно, да участват в тези разговори.
Отново не е необходимо да се съгласяваме с всичко или с каквото и да било, което хората казват, но когато хората представляват, когато политическите лидери представляват важен електорат, е наш дълг поне да участваме в диалога с тях. За много от нас от другата страна на Атлантика това все повече прилича на стари закостенели интереси, криещи се зад грозни думи от съветската епоха като „дезинформация“, които просто не харесват идеята, че някой с алтернативна гледна точка може да изрази различно мнение или, не дай си боже, да гласува по различен начин, или още по-лошо – да спечели избори…
Това е конференция по въпросите на сигурността и съм сигурен, че всички вие сте дошли тук, подготвени да говорите за това как точно ще се стремите да увеличите разходите за отбрана през следващите няколко години – в съответствие с някаква нова цел – и това е чудесно, защото, както президентът Тръмп даде да се разбере, той смята, че нашите европейски приятели трябва да играят по-голяма роля в бъдещето на този континент.
Не мислим, че ще чуете този термин „споделяне на тежестта“, но смятаме, че той е важна част от това да сме заедно в общ Алианс. Европейците да се активизират, докато Америка се фокусира върху райони от света, които са в голяма опасност. Но нека ви попитам и как изобщо ще започнете да обмисляте такива въпроси за бюджетирането, ако на първо място не знаем какво защитаваме.
Вече чух много в разговорите си и имах много прекрасни разговори с множество хора, събрани тук, в тази зала. Чух много за това от какво трябва да се защитавате, и това, разбира се, е важно. Но това, което ми се стори малко по-малко ясно, а със сигурност мисля, че и на много от гражданите на Европа, е от какво точно се защитавате? Каква е положителната визия, която съживява този споделен договор за сигурност, който всички ние смятаме за толкова важен?
Дълбоко вярвам, че няма сигурност, ако се страхувате от гласовете, мненията и съвестта, които ръководят собствения ви народ. Европа е изправена пред много предизвикателства, но кризата, пред която този континент е изправен в момента, кризата, пред която вярвам, че всички заедно сме изправени, е криза, която сами сме си създали. Ако бягате в страх от собствените си избиратели, Америка не може да направи нищо за вас. Нито пък по този въпрос има нещо, което можете да направите за американския народ, който избра мен и избра президента Тръмп.
Нужни са ви демократични мандати, за да постигнете нещо стойностно през следващите години. Нима не научихме, че тънките мандати водят до нестабилни резултати, а има толкова много стойностни неща, които могат да бъдат постигнати с такъв вид демократичен мандат, какъвто според мен ще дойде от това да откликвате повече на гласовете на вашите граждани.
Ако искате да се радвате на конкурентоспособни икономики, ако искате да се радвате на достъпна енергия и сигурни вериги за доставки, тогава ви трябват мандати за управление. Защото трябва да правите трудни избори, за да се радвате на всички тези неща. И разбира се, ние знаем това много добре.
В Америка не можеш да спечелиш демократичен мандат, като цензурираш опонентите си или ги вкарваш в затвора – независимо дали това е лидерът на опозицията, смирен християнин, който се моли в собствения си дом, или журналист, който се опитва да съобщи новината. Нито пък можеш да спечелиш такъв мандат, като пренебрегнеш основния си електорат по въпроси като това кой може да бъде част от нашето общо общество.
И от всички неотложни предизвикателства, пред които са изправени представените тук нации, вярвам, че няма нищо по-неотложно от масовата миграция днес. Почти един на всеки пет души, живеещи в тази страна, се е преместил тук от чужбина, което, разбира се, е рекордно високо ниво за всички времена. Между другото, подобен е броят и в Съединените щати – също рекорден за всички времена. Броят на имигрантите, които са влезли в ЕС от държави извън ЕС, се е удвоил само между 2021 и 2022 г. и, разбира се, оттогава е станал много по-голям.
И знаем, че ситуацията не се е материализирала във вакуум. Тя е резултат от поредица съзнателни решения, взети от политиците на целия континент. И от други по света в продължение на едно десетилетие.
Вчера видяхме ужасите, причинени от тези решения, точно в този град. И, разбира се, не мога да го спомена отново, без да си помисля за ужасните жертви, чийто красив зимен ден в Мюнхен беше съсипан. Мислите и молитвите ни са с тях и ще останат с тях.
Но защо това се случи на първо място? Това е ужасна история, но е история, която сме чували твърде много пъти в Европа. И за съжаление твърде много пъти и в Съединените щати. Търсещ убежище – често млад мъж в средата на 20-те си години, който вече е известен на полицията, се врязва с кола в тълпа и разбива една общност. Колко пъти трябва да претърпим тези ужасяващи неуспехи, преди да променим курса и да насочим общата ни цивилизация в нова посока?
Никой избирател на този континент не е отишъл до урните, за да отвори вратите за милиони непроверени имигранти. Знаете ли за какво гласуваха в Англия. Те гласуваха за Брекзит и – съгласни или не – гласуваха за него. И все повече в цяла Европа гласуват за политически лидери, които обещават да сложат край на неконтролируемата миграция. Сега се случва да съм съгласен с много от тези опасения, но не е задължително да се съгласявате с мен.
Просто смятам, че хората се грижат за домовете си. Грижат се за мечтите си. Грижат се за сигурността си и за способността си да осигурят прехраната на себе си и на децата си. И са умни. Мисля, че това е едно от най-важните неща, които съм научил за краткото си време в политиката. Противно на това, което може да чуете на няколко форуми в Давос – гражданите на всички наши страни обикновено не мислят за себе си като за образовани животни или като за взаимозаменяеми зъбни колела на глобалната икономика. и едва ли е изненадващо, че те не искат да бъдат разбърквани или безмилостно пренебрегвани от своите лидери.
Задачата на демокрацията е да се произнесе по тези големи въпроси в избирателните урни. Смятам, че отхвърлянето на хората, пренебрегвайки техните опасения, или още по-лошо – спирането на медиите, спирането на изборите или изключването на хората от политическия процес, не защитава нищо. Всъщност това е най-сигурният начин да се унищожи демокрацията. А говоренето и изразяването на мнение не е намеса в изборите, дори когато хората изразяват мнение извън собствената ви страна. И дори когато тези хора са много влиятелни.
И повярвайте ми, казвам го с цялото си чувство за хумор – ако американската демокрация може да преживее 10 години мрънкане на Грета Тунберг, вие можете да преживеете няколко месеца тези на Елон Мъск. Но това, което германската демокрация, това, което никоя демокрация – американска, германска или европейска – няма да преживее, е да каже на милиони избиратели, че техните мисли и опасения, техните стремежи, техните молби за облекчение са невалидни или недостойни дори да бъдат разгледани.
Демокрацията се основава на свещения принцип, че гласът на народа има значение. Няма място за защитни стени. Или поддържаш принципа, или не. Европейците, народът, имат право на глас. Европейските лидери имат избор и моето дълбоко убеждение е, че не е необходимо да се страхуваме от бъдещето. Можете да приемете това, което ви казва вашият народ, дори когато то е изненадващо, дори когато не сте съгласни. И ако го направите, можете да посрещнете бъдещето със сигурност и увереност, знаейки, че народът стои зад всеки от вас.
Това за мен е голямата магия на демокрацията. Тя не е в тези каменни сгради или красиви хотели, тя не е дори във великите институции, които сме изградили заедно като общо общество. Да вярваш в демокрацията означава да разбереш, че всеки от нашите граждани има мъдрост и глас, и ако откажем да се вслушаме в този глас, дори най-успешните ни битки ще осигурят много малко. Както веднъж каза папа Йоан Павел II – според мен един от най-изключителните поборници за демокрация на този континент или на който и да е друг: „Не се страхувайте!“
Не трябва да се страхуваме от нашите хора, дори когато те изразяват възгледи, несъгласни с тяхното ръководство. Благодаря на всички. Успех на всички вас. Бог да ви благослови!