ЕВРОПА СЕ ИСЛЯМИЗИРА, БЪЛГАРИЯ СЕ РОМАНИЗИРА.
Филах, Австрия – вчера емигрант закла поредното европейско дете и рани няколко други човека. Убиецът е от Сирия.
Мюнхен, Германия – преди три дена друг мина с колата си през демонстрация в Мюнхен и рани тежко 39 човека. Майка и детето ѝ починаха вчера, дано да не ги последват и други. Убиецът е от Афганистан.
Брюксел, Белгия – миналата седмица ислямисти с автомати вилняха в метростанция.
Ашафенбург, Германия – в края на януари афганистанец закла мъж и малко дете в парк, рани други няколко.
Швеция – от година на година убийствата и бомбените атентати, свързани с ислямски банди, ескалират. Властите наскоро признаха, че са безсилни.
Това са само тази част от подобни престъпления, извършени от ислямисти в Европа напоследък, които не са били прикрити. Защото кланетата на невинни отдавна са ежедневие, за което доскоро се избягваше да се говори. Както и за имената, произхода на религията на извършителите.
_____________________________________
До 2002 година идолизирах западния свят. След като прекарах няколко години в него, започнах да го презирам.
Дадох си сметка за процесите, които текат в него и колко пагубни са те. Не само за тях, а и за нас и за целия християнски свят. Затова, от нетърпение да влезем в ЕС, отдавна изпитвам нетърпение той да се разпадне.
Предвиждах това, което сега се случва в последните години, но, когато си говорих с разни хора, често чувах обвинения, че съм расист. А аз просто бях реалист.
Заради спорове по тези теми сме преустановили отношенията си не само със случайни хора, с които сме спорили виртуално и реално, но и с приятели, колеги и роднини. Дори и с бащата на сина ми, като в този случай има и други фактори.
Част от тези хора имат кариерна и финансова изгода да бъдат част от либералната диктатура през последните десетилетия, така че поведението им поне е обяснимо:
Съпругът на бившата ми колежка от Хюлет Пакард Елица Минкова е Силвен Коло, французин, шеф на голяма белгийска фирма, с производствен клон в София. След атентатите в Париж през 2015 той беше един от милионите наивници, които споделяха сълзливи колажи със свещи и Pray for Paris. Написах под неговия нещо от рода на това, че европейските мъже трябва не да се молят, а да се борят. За децата, за жените, за бъдещето си. С това отношенията ни приключиха.
Съпругът на единствената ми първа братовчедка Росица Вучева се казва Димитър Вучев. Дългогодишен шеф на Българо-Американската Кредитна Банка и на Борда на директорите на Америка за България. Иначе е син на активен борец. Децата им израснаха в частни детски градини, учиха в частни основни училища и Американския Колеж, а после следваха в Париж, Виена и други места. Не се вълнуваха от хилядите ограбени, нападнати, пребити и убити от роми хора из България, но се вълнуваха от това, че на мен не ми харесва и го изразявам гласно! Защото, макар и живееща почти в центъра на София, съм една от нападнатите и ограбените. Отношенията ни приключиха през 2017, след като голямата им дъщеря си позволи публично да ме обижда тук колко съм проста и загубена – затова, че имам свое мнение и опасения, които на нея не ѝ харесват. Въпреки че майка ми и леля ми, които те познават, а и безброй други хора мислят по същия начин. Без да са прости и загубени.
_________________________________
Не мога, обаче, да намеря извинение за наивниците, които, само за да са в политическия тренд, затваряйки си очите за реалността, допринесоха за това да живеем във все по-опасен свят. Без да имат кариерни и финансови интереси от това:
Колежката от Мобиком и бивша приятелка, Румяна Бонева, с която често сме спорили на различни социални тема, докато вече ми писна да ѝ слушам общите приказки, с които не можеше да обори моите факти за това, накъде върви България и Европа. Живее в Германия и е от онези „патриоти“, които уж много обичат България, но само минават през нея за малко на път за Гърция. А всеки ромски престъпник ѝ е на сърце повече от жертвите му, като последният такъв случай беше за застреляното ромско бандитче, което нападаше хора около Лозенец. От Любек, без да знае никакви детайли, побърза да издаде присъда и да каже, че полицаят е виновен. Сигурно е празнувала самоубийството му, след като момчето не издържа на напрежението такива като нея да го обвиняват и публично се обеси на електрически стълб в Младост!
Бащата на сина ми, Милослав Попов, след различни спорове на обществени теми, си позволи да крещи пред дъщеря ми, брат ми и Вики, тогава бебе, че съм расист, защото спорихме за арабите в Германия, накъдето се беше запътил да живее. След десетина години там предполагам, че вече разбира какво съм имала предвид! Всъщност съм сигурна, защото веднъж се изпусна, че след един малък граничен пункт, през който бил влязъл на идване от Германия, виждал само разруха и роми.
Наскоро една стара позната, преводачка и журналистка, Анелия Николова, ме нападна тук, след като тя самата ме покани за приятел – нито една друга тема от всички, по които пиша, не ѝ беше интересна, въпреки че е майка и поне тази за пътната безопасност би трябвало да я засяга. Но изригна под пост, в който риторично питах, къде са ромите във всички сфери на заетостта, и в държавния и в частния сектор, след като до десетина година ще бъдат мнозинство? И как си представяме живота тогава? Изригна като вулкан, нарече ме каква ли не и ме блокира.
__________________________________
Царят е гол, и то отдавна!
А вие, които го отричахте и продължавате да го отричате, сте съотговорни за опасния свят, в който вече живеем и ще живеем всички. Включително и вашите деца.
Ясно е, че, до голяма степен, точно западният свят е отговорен за съсипването на държавите, откъдето идват тези, които сега убиват. За високата им раждаемост, следствие от религията им, обаче, са си отговорни самите те.
Но същите европейци и българи, особено гласоподавателите, които се правят, че не виждат последиците от решенията си, не виждат и причините за тях и десетилетия наред гласуват за политиците от едни и същи партии!
Политици, отговорни както за унищожението на тези държави, така и за убийствата на собствените им граждани по улиците на собствените им градове!
П.С. Сега забелязвам, че четирима от цитираните живееха или живеят в Лозенец, а една до Докторската Градинка. Никой не е в панелка в краен квартал, или в малък град или изчезващо село в България.