Удивителна е наглостта на батемишовците да се изказват за всички литературни творци и да ръсят мозък по всички литературни теми. „Професорът“ по всичкология Михаил Неделчев, повече известен като „мистър на всяка манджа мерудия“ решил, че е компетентен и по казуса „Далчев“. Наред със суперлативите, които изрича по адрес на най-великия български поет, той изрича и няколко неистини. Като тази например, че Далчев бил недостъпен и на това се дължала причината Бате Мишо да не се запознае с него.
Далчев не беше нито надменен, нито недостъпен, нито отблъскваше хората с „достолепие и сдържаност“. Той беше топъл и сърдечен човек, домът му беше отворен за всеки посетител. Но може ли Професорът по всичкология да не поизлъже отново, нали мимикрията е част от същността му!?
Ако се поразровим в миналото на Михаил Неделчев, ще се натъкнем на една прелюбопитна подробност – той е приятел на Пантелей Зарев, всъщност- негов покорен „чирак“ и слуга. Нежен приятел на сина на мастития тоталитарен критик, а по-късно и кум на семейството му с поетеската Мирела Иванова. За другите му нежни връзки няма да споменаваме сега, но не от уважение към самозвания „структуралист“, а само от респект пред Далчев.
Пантелей Зарев е известен погромаджия от едни твърде гнусни времена, които налазиха родината ни на 9-ти септември 1944 г. и съсипаха живота на много талантливи хора. Неговите по-известни жертви са Димитър Димов и Атанас Далчев, но те всъщност са неизброими.
Ето как се е изказал през 1945 г. бъдещият любимец на Диктатора и притежател на неизброимо количество титли и постове Зарев за Далчев:
„Но ние не можем да не си зададем въпроса, каква е ролята на тая поезия по отношение на нашия народ. Нейната роля и значение обективно се изразяват в това, да сковава силите, да създава аскети на „естетическия размисъл“, хора отчуждени от живота и влюбени в тая отчужденост, индивидуалисти, които не принасят полза със своя талант и със своята култура на нашето славно, напрегнато време.„
Ето и някои други изстъпления на Зарев по отношение на Далчев:
„…създаде едно тежко наследство за по-младото поколение поети, някои от които като Александър Вутов и Александър Геров, тръгнаха след него, сметнаха за нещо ново мъглата на индивидуализма и се отчуждиха от живота“; „голям поет“, но „чужд на нашето време, чужд е на своя народ, чужд е на идеалите и на стремежите на нашата целеустремена епоха“.
Не е изненадващо, че Атанас Далчев изобщо не влиза приживе в полезрението на „структуралиста“ Неделчев – по онова време той е изтласкан от литературата, не заема никакви началнически постове, неговата поезия не е печатана, безработен е, изкарва си парите единствено с преводи, живеейки дълги години с многочисленото си семейство в една стая на порутената си от бомбардировка бащина къща. Все поводи бъдещият гръмогласен и самозван „дисидент“ да предпочете приятелство със Зарев, а не с Далчев. Едва много по-късно гъвкавият в кръста Неделчев ще преориентира ценностната си система по посока на новите, станали вече доходоносни ценности.
Неделчев бе посмешище с дисидентските си претенции за политзатворниците на комунизма. Николай Колев-Босия, както и други истински дисиденти, преминали през затворите, концлагерите и останалите месомелачки на комунистическата репресивна система, откровено му се присмиваха на изхвърлянията, на непрекъснатите му ревове срещу Държавна сигурност, срещу която той се бил борил от топлото място на редактор в най-престижното издателство на СБП „Български писател“.
Едва през 2022 г. той ще признае срамежливо, че не е бил чак дисидент, а само „стоически нормалник“ – една нова категория, измислена от самия него, за да се спаси от насмешката, но все пак отново да подчертае своите немалки „заслуги“ за падането на диктатурата. Но това тогава вече нямаше никакво значение, защото политическата власт отдавна беше преминала в ръцете на наследниците на висшия комунистически ешелон и техните приятелчета – не без помощта и на батемишовците, разбира се. За да не бъдем голословни, ще цитираме новите политически „титани“, изброени неотдавна от Михаил Неделчев: Георги Господинов, Теодора Димова, Мирела Иванова /снаха на Пантелей Зарев и батемишова кумица!!!/, Деян Енев. Това не ви ли напомня с нещо списъците на дисидентите, направени навремето от Михаил Неделчев!? Както се казва в подобни случаи: Без коментар!
Нетът и до днес е пълен обаче с ревовете му. Смешно и грозно звучаха и тогава, след Десети ноември, звучат и до днес историите му как го викали на разпит в ДС, как Пантелей Зарев му прибрал паричките за свършена от него работа. Как Румяна Узунова била талантлива, но като инженер не можела да се равнява с такива литературни величия като него. А Светлозар Игов пък бил се продал и правел кариера, макар всички да знаем как завършваше тази светльова „кариера“ обикновено – с арестуване от милицията и въдворяване на работа в някоя трудово-възпитателна колония – докато батемишовците си пиляха маникюра на бюрото в издателство „Български писател“.
Всичко това е жалко за гледане, но мен сега повече ме вълнува посегателството му върху моя любим поет Далчев. Защото творци като Далчев са лакмусът, който изявява свестните хора сред лъжците. Михаил Неделчев никога, повтарям, никога няма да постигне моралната извисеност на този човек. Неговия дългогодишен стоицизъм. Неговата доброта и човечност. Широтата на душата и огромността на таланта му. Жалко, че подобни качества тогава не са представлявали интерес за безочливите кариеристи батемишовци. Те и днес не представляват особен интерес за новите службогонци и грантояди.
Това някакси е разбираемо, но не е ясно защо те посягат на паметта на Поета днес!? Нима в България не останаха неопетнени хора, които да анализират дарбата и извисеността на духовни титани като Атанас Далчев!? Преди време кумицата на Неделчев – Мирела Иванова – пък се беше похвалила в печата, че и тя се била „пръкнала изпод чадъра на Далчев„. Да, не ще и дума, огромна е поетическата близост на пантелейзаревата втора снаха с Далчев, както ясно се вижда и от тук:
Никой не може да излекува безочието на тези хорица, няма измислени таблетки срещу мистификаторите, лъжците, самооблажаващите се новоизпечени герои и творци на нищото.
Който иска да пропилее още малко време, за него е линкът по-долу
КЪМ ИНТЕРВЮТО НА БТВ С КОМЕДИАНТА НЕДЕЛЧЕВ:
Та така…