Тактиката на исляма навсякъде е една и съща и напълно предсказуема, но въпреки това успява, поради глупостта, продажността и наивността на местните правителства. Те се надяват да се сдобият с покорна избирателска маса, и докато са голямо малцинство, мюсюлманите се преструват на сговорчиви. Те покорно гласуват за партиите, които ги импортират в страната и поддържат политиката им на внос на повече послушни мюсюлмански избиратели.
Това е видимата част на инвазията. Невидимата е, че жените на нашествениците произвеждат огромно количество безлична биомаса – средно по 4 до 14 бъдещи терористи или нови родилни машини – и мюсюлманският цъфтеж радва левия политически овчарник – появяват се нови избиратели и везната силно се накланя в полза на левите и зелените партии.
Постепенно настъпва разцветът на родилния джихад. Всички сили са впрегнати в неконтролирано плодене, ислямската биомаса расте количествено в геометрична прогресия – чрез тайни втори, трети или четвърти съпруги и по правило „неизвестни“ бащи на новородените. „Самотните“ майки, овесени на социалната система на щедрите западноевропейски донори, бълват ежегодно продукция. Ако мюсюлманинът има връзка с християнка, тя задължително трябва да приеме исляма, за да може да встъпи в брак с него. Тези, които не направят това, веднага са изоставяни при получаване на постоянен статут и право на пребиваване в страната. Разбира се – за сметка на някое космато и плодовито Айше, внесено от Турция, Азия или Близкия Изток и веднага включено във производството на воини на исляма.
Строят се хиляди джамии, в които се проповядва презрение към местното население, разработват се тактики за неговото постепенно изтласкване в периферията на политиката, живота и социалните придобивки. Води се открита агитация по площадите, с цел доброволно приобщаване на местното население към „правилната“ вяра. Организират се масови молебени на открито, за да се покаже нарастващата мощ на новите кандидат-господари и предимствата да живееш в религиозна сплотеност, макар и в Средните векове. Атаките срещу противниците на исляма стават все по-агресивни и откровени. Организирани банди, подобно на тези в Англия, масово изнасилват малки християнски момичета, заплождат ги и създават местни хибриди, които после се подлагат на промиване на мозъка и насъскване срещу страната-приемник, нейната култура и традиция. Младите мюсюлмани пък са възпитавани в преклонение пред силата, докато противниците им са представяни като наивни глупаци, които трябва да бъдат лъгани, докато мощта на ислямското воинство нарасне дотолкова, че да може да ги победи военно.
Минават години до постигане на заветната цел, но стратегията на исляма така или иначе е дългосрочна, последователна и разчита на векове. Когато масата му нарасне над 10-15%, играта на демокрация свършва. Всъщност, най-вече свършва играта на сговорчивост и безусловно приемане на законите на страната. Правилата се променят в движение, като в началото се провеждат мирни демонстрации с искане за халифат, създават се етнически партии или такива на верска основа. Започва кратката ера на политическия джихад.
Вече няма нужда да бъдат подкрепяни партиите, които импортират ислям, той може да се възпроизвежда успешно вътре в страната и сам да си импортира родилни машини и воини – чрез бракове или чрез масов внос на млади мъже, които после докарват роднините си в страната-донор, ползвайки привилегиите на демократичните закони за събиране на семейства.
Десетократното, или дори стократното нарастване на ислямската диаспора постепенно води до преминаване към третата фаза на завладяването – военният джихад. Извършват се кървави атентати с цел сплашване на населението и предупреждение какво очаква непокорните християни, ако откажат да приемат възгледите на Пророка. Атентатите се стремят да убият и наранят колкото се може повече местни хора, за да ги намалят количествено и да всеят страх в останалите. Провеждат се и огромен брой единични кланета, започват палежи на църкви и убийства на пастори, рушене на християнски светилища и статуи. Малтретират се и се убиват деца в училищата, които не приемат идеята за новото господство, млади джихадисти натрапват на учениците ислямски правила на живот, хранене, облекло и ритуали. Местните деца са заплашвани с изолация в класове, където мюсюлманската масова продукция на родилния джихад надвишава числено децата на основното население. Някои от младежите, възпитавани в християнска смиреност от семействата си, накрая не издържат на агресията и се приобщават към по-силната и по-масова група, приемайки ритуалите на исляма.
Колкото повече местното мирно население отстъпва пред нашествениците в името на мира и разбирателството, толкова по-агресивни и нагли стават те. Отстъплението се приема за слабост, липса на правота и глупост.
Ислямът е насилствена военна доктрина, основана на примитивна агресия и омраза към човека – в името на някакъв невидим и свиреп дух, който е подобие на Моллох и поглъща в търбуха си всички – и неверниците, и воините си, загиващи за установяването на неговото господство. Колкото повече кръв се лее, толкова по-сит е Духът на смъртта и разрухата, наречен Аллах. Никой мюсюлманин не си прави илюзия, че това е „мирна“ религия, този локум се разтяга само за неверниците, докато ислямът успее да ги завоюва. Неговата основна цел е упояване и приспиване на бдителността на местното население.
Има само един начин да се справим със заразата, наречена „ислямизация на Европа“.
1. Задължителна банка с ДНК на мъжете мюсюлмани и задължителни тестове за бащинство на всички извънбрачни мюсюлмански отроци, за да се установи дали те не са плод на многоженство, позволено от шариата, но забранено от европейските закони. Изгонване от страната на измамниците, които си осигуряват потомство от многобройни поробени и ползвани като разплодни животни мюсюлманки, без да носят никаква материална отговорност за издръжката му.
2. Моментално изхвърляне от страната на всички леко и средно криминално проявени мюсюлмани, още преди те да извършат непоправимо тежко престъпление.
3. Спиране на помощите за трето, четвърто и т.н. мюсюлманско дете. При превишаване на средния за страната брой деца – отнемане на правото за престой и репатриране на клана обратно в страната източник.
4. Забрана за гласуване на хора с двойно гражданство, незнаещи езика и без определен образователен ценз.
5. Твърда забрана на етнически и религиозни партии, освен на християнски. Европа е християнска, на когото това не се харесва, да я напусне.
6. Спиране на строежа на джамии и забрана на проислямската и антихристиянската пропаганда в съществуващите.
7. Забрана на всякакви открити молебени, пропаганда на исляма по градските площади и гласовити призовавания за молитва от минаретата.
8. Толериране на християнизацията на местните мюсюлмани, които вече имат право на престой в страната.
9. Забрана на забрадката като религиозен символ на подчинение на жената в исляма.
10. При първа проява на агресия – отнемане на паспорта и връщане обратно в родината на агресора.
Нека не си правим илюзии, че терорът ще спре от самосебе си, или че ислямът ще се цивилизова. Той не е направил това 15 века и не показва никакво желание да го прави занапред.