Я малко ретроспекция, че ми писнА! Когато БСП спечели парламентарните избори, след като ПРЕДВАРИТЕЛНО пое.ангажимент, че министър председател ще бъде НЕЗАВИСИМИЯТ Орешарски, цялата прогресивна сволоч направи и невъзможното да го свали и да ни върне БМБ.
Причината беше прозаично гнусна, тъй като въпросните бяха оставени съвсем резонно извън парламента, а те искат, неистово се нуждаят от достъп до парите ни. Свалиха Орешарски, Борисов отново спечели и те се намърдаха за коалиционни партньори, с министри, но пък били в опозиция. Наглеци инфантилни.
После пък се оказа, че малко им дават, зер, те са ящни. Оттогава не са се докопвали до парламента. Благодаря ти, Боже! Тъй им се образува и антигерберизъм. Сега повтарят същото упражнение, но вече са убедени, че ГЕРБ няма намерение да дели плячката с тях, затова забравиха всичко, което изприказваха за БСП и са готови да се онодят, само некой лев да падне.
И понеже чета разнообразни мантри, призиви и обвинения, да взема да си кажа. Като дясна и в червата, и консервативна от по-скоро, си имам интерес и той е да бъда парламентарно и общински представена. За да се случи това, обаче, необходимо (но не достатъчно) условие е тази алчна шайка да бъде приключена, ерго, да се измете отдясно. За да се случи това, тези трябва да умрат от глад. С две думи, нямам абсолютно никакво предпочитание коя от политическите сили ще ми краде и лапа парите.
Дали е ГЕРБ, да се задавят дано, или БСП, чумата да ги тръшне, все ми е тая, но ми е много важно либералстващите троцкисти да нямат достъп до парите на данъкоплатеца, което да ги доведе до така очакваната и желана от мен гладна смърт. Тогава, евентуално, ако вятърът на промяната продължи да духа, може и у нас да се появи дясно-консервативен политически субект и аз отново ще се интересувам кой ще спечели изборите. Дотогава ще се вълнувам единствено тези да ги загубят.
Лично е. Пречат ми.